Всеки, който живее или има познат, живущ на морето знае, че морските хора се разпознават отдалече. Поведението, говорът и мирогледът им за света ги издават. Ето как да разберете кога си имате работа с морски човек.
Акцентът
Да, морските хора говорят по-меко от останалите си сънародници, обитаващи различни части на България. Факт. Но пък в това донякъде ни е чарът, нали? Ние сме хора с добродушни и меки сърца, съответно и акцентът ни е такъв. При някои се усеща по-осезаемо, при други по-малко, а има и такива индивиди, които напълно са успели да избягат от мекия говор (предатели). И преди да прибързатИ да ни осъдитИ за мекия говор, в своя защита ще заявим, че огромна част от тукашното население си изкарва прехраната с туризъм, а това изисква добро владеене на руския език, за да комуникираме свободно със събратята руснаци. А мекият руски език доста често нанася непоправими щети върху акцента ни.
Няма как да не споменем и любимото и причудливо за много хора „въй”. То е емблематичен елемент в комуникацията между бургазлия-софиянец/пловдивчанин/русенец и прочие… Изразът „въй” е събрал в себе си разнообразна и богата палитра от емоции – възхищение, почуда, страх, яд, потрес или еуфория. Съществува история, че веднъж един пловдивчанин толкова се изнервил от употребата на „въй” в речника на приятеля му бургазлия, че спонтанно извикал: „Стига с това въй, бе, майна”.
Издевателстват върху солницата
Едва ли има случай, в който някой да е седнал на една маса с бургазлия и да не стане свидетел на бруталната сцена от неговите издевателства със солницата. Не дай си Боже ястието да се окаже твърде безсолно за вкуса на претенциозния морски човек. Той хваща горкия предмет в загорелите си ръце и с всичките сили, на които е способен, започва да го блъска унищожително по масата пред стъписаните погледи на останалите. И това всеки път преди да посоли яденето си. В някое столично заведение това вероятно би изглеждало като ненужен акт на агресия или просто необяснима човешка странност (или знак за психически отклонения), но морските чеда са свикнали на много влажен въздух и понякога това е единственият начин да изкараме закоравялата като цимент сол от солницата. Защото знаем, че оризът вътре всъщност не помага. И защото обичаме да блъскаме по масата, както гърците да чупят чинии в таверните.
Свикнали са в ресторантите да се предлага над 10 вида риба
„Как така нямате цаца? А сафрид? Не? Салата от миди? Добре, тогава ще си поръчам порция скариди. Какво? Нищо средиземноморско? Що за заведение е това! Искам да говоря с управителя! Къде ви е книгата за мнения и препоръки? (в Бургас я наричаме – за кавги и разправии). Може ли да отидем някъде другаде?”. Следва поглед от типа „Котаракът в чизми”.
Когато на гости във вашия град е някой морски човек, уверете се дали не му се консумира рибка или морски деликатеси, преди да щурмувате заведенията. Разберете се предварително къде ще похапвате. За да не си причинявате излишни главоболия и да не ставате свидетели на подобни сцени.
Свободолюбиви и авантюристични
Няма човек, израснал край морето, който да не е свободолюбив. С характер. Темпераментен и обичащ свободата. Роден авантюрист. Не се чувства добре в тесни, затворени пространства. Обича простора, вятъра в косите (поради което доста често прическата им е в стил „отмъщението на фризьора”), излетите на открито. Затворите ли такъв човек в офис, той става по-малко продуктивен, раздразнителен, тъжен. Повечето морски хора обичат живота и работата на открито – да пътуват или да бъдат в движение, също като трудолюбиви мравки, щъкащи насам-натам. Затова туризмът им е в кръвта. От тях става доста добри екскурзоводи. Дори когато работят нещо на компютъра си, предпочитат да са навън, ако има такава възможност.
Морските хора скачат с бънджи от високи мостове или без бънджи от остри и опасни скали. Директно в морето. После плуват като делфини, връщат се на скалата и скачат отново. Не ги е страх. Или ако ги е страх, не го показват, а преодоляват страха си. Обичат екстремните водни спортове, адреналина. Защото знаят, че животът се измерва не с броя вдишвания, а с моментите, които ти спират дъха.
За морето се говори само положително
„Всичко, далече от морето, е провинция. Казал го е самият Ърнест Хемингуей”. Това е най-честият отговор и защитна реакция на морския човек, когато чуе хаплива забележка на столичанин от типа „Добре сте вие там, в провинцията”. „Добре сме, докато не дойдете лятото да ни изцапате плажа и не си заминете, сякаш сме длъжни да чистим след вас. Все едно ние да дойдем да си изхвърляме боклуците на Витоша”…
Не ядосвайте морските хора с пренебрежително или снизходително отношение към техните природни богатства. Всеки истински привърженик на морето ще защитава честта на морския си град в словесен двубой до посиняване. И най-важното във взаимоотношенията на хората е уважението към другите, към града им и техните ценности.
Басейн, тоест плаж?!?
Едва ли някога морските човеци ще проумеят напълно защо в останалата част на България, където няма море, хората наричат басейните, които посещават през лятото, плаж! Нали там няма пясък? Водата в басейна не е солена, а хлорирана! Няма гларуси, мирис на водорасли, миди и рапани. Да, има спасители, но дори в сериала „Спасители на плажа” спасителите са на… плажа, а не на басейна. За нас басейнът е изкуствено създадена притурка към повечето ни хотели и затворени комплекси, за угода на претенциозни туристи, а истинският плаж е морето с пясъка, чайките и всичко останало. Затова отказваме да проумеем, че басейнът е плаж.
Красиви и атлетични
Дааа, с гордост заявяваме, че едни от най-красивите жени, са от Бургас. Ако не вярвате, заповядайте и да се убедете с очите си. Мъжете също не са за изпускане. Те тичат по алеята или директно на плажа, карат колела, играят плажен волейбол, футбол, тенис на маса или пък на корт. Целият този здравословен начин на живот ги отличава с един особен блясък в очите - тъмни и загадъчни като нощта, или пък дълбоки и сини като морето. Морските хора са самоуверени и с добро самочувствие, може би с риск да се подхлъзнат към към нарцисизма, но пък невероятно чаровни. Усмивката им блести на лятното слънце върху загорялата им кожа, все едно са изскочили от реклама на паста за зъби „Лакалут”.
Артистични и забавни
Не е тайна, че животът карай морето ражда много поети, спортисти, певци и артисти, художници и творци. Понякога творческият път на един човек го отдалечава от неговите корени, но той никога не забравя откъде е тръгнал и продължава да възхвалява родното си място в своите поеми или фотографии. Някои от известните имена на бургазлии са Апостол Карамитев (театрален и филмов актьор), Георги Калоянчев (актьор), поетесата Петя Дубарова, актьорът и телевизионен водещ Димитър Рачков, Иван Ванев (поет, написал текста” Бургаски вечери”), Иван Коларов (музикант и композитор „Бургаски вечери), Емил Чакъров (музикант и диригент), Кичка Бодурова (естрадна певица), Недялко Йорданов (поет и драматург, носител на награда „Орфей” за цялостно творчество), Стефка Йорданова ( европейска шампионка по лекоатлетика), Тони Димитрова (певица) и много други…
Замечтани и доста често разсеяни
Едни от най-често срещаните проблеми в комуникацията с морските хора е чувството, че човекът срещу вас не ви слуша и лети някъде из облаците, като компанията му е чисто физическа, но съзнанието му е далече, далече. Признаваме се за виновни. Но не е нарочно или умишлено! Просто мозъкът ни е с проектиран така, че да редим рими или съчиняваме литературни шедьоври, докато събеседникът ни си излива душата пред нас. Или пък съчиняваме нов текст на песен, рекламен клип, преговаряме наум репликите за предстоящата театрална постановка, чудим се под какъв ъгъл да заснемем залеза, така че да уловим по-добре светлината и прочие художествени ангажименти, които неволно занимават съзнанието ни. Нарича се творческо безпокойство. И е синдром, характерен за морските хора, които пишат, танцуват, пеят, снимат, рисуват, играят в театъра. Така че, простете ни и… и…
Съжалявам, но си забравих мисълта, защото вече мисля за следващата статия и едни рими цяла нощ не ми даваха мира…
Нобеловият лауреат по медицина и физиология Иван Павлов в казал: „Науката изисква от човека напрежение, страст и целия негов живот”. Същото важи и за делата на твореца. Животът на морския човек е напрежение, страст и творческо безпокойство. По това ще ги познаете.
Автор: Боряна Върбанова
НАЗАД
