Ти разбираш ли, а ? Не, не бива.
Не, не бива да знаеш, че вече
тя ще бъде далече, далече
и че никога, никога няма
ти да кажеш на някого " мама" .
Ето тръгва с куфар в ръката.
Дай ръка да отворим вратата
и да видим как чужда, нетрайна
тя си тръгва към своята тайна.
Ти не и се сърди. И аз няма.
Все пак ние мъже сме с теб двама.
Не, ти всъщност си малко юначе,
а пък татко ти нещо май плаче.
Не, не плаче, той просто се взира-
това целият свят го разбира.
Ти си вече голям, ти си батко,
няма сам да си ти - имаш татко.
Няма сам да съм аз - имам тебе.
Ще живея отново чрез тебе
и все някак ще бъдем щастливи.
Ето виж тези лодки красиви
как играят немирно в морето.
Ето Мечо... Кубчета ето...
И не казвай, не казвай, не бива,
че е лоша, защото отива
толкоз чужда и толкоз нетрайна
към ненужната своя тайна.
Само стискай юмручета здраво.
Усмихни ми се. Хайде. Браво.
Все пак ние мъже сме с теб двама,
ще ти бъда и татко, и мама,
и ще ми бъдеш другарче... и всичко.
Хайде, мое юначе мъничко,
своя татко хвани за ръката
да затворим след нея вратата !
Източник: Недялко Йорданов
НАЗАД
