„Скъпи мой,
Светът около нас е като водовъртеж, който не можеш да спреш, всичко се случва толкова бързо и толкова хаотично. Времето лети и понякога забравям да те видя, наистина да те видя.
Когато се спра за миг и се вгледам, виждам следите на живота, процесите, които са те направили по-възрастен, по-силен и по- умен. Ти си все същият, както в деня, в който се оженихме, но си и различен. Израснахме заедно.
Ето защо се гордея с теб.
Виждала съм те и в най-добрите ти моменти, и в най-лошите. И ти си виждал най-добрата ми страна, но и най-лошата. И двамата сме виждали разголената същност на другия и въпреки това сме заедно, ето как знам, че си принадлежим.
Понякога очаквам всичко от теб. Дори неща, които не зависят от теб – като това да съм щастлива, да съм слаба, да съм перфектна. Съжалявам, тези неща не са твое задължение. Понякога, когато се ядосвам на себе си, се ядосвам и на теб.
Изкарвам си го на теб. Когато имам проблеми, когато се чувствам неспокойна и тъжна, и ти кажеш нещо „грешно“ точно в този момент, не мога да се стърпя да не завъртя очи... Но в онези моменти не би могъл да кажеш нищо „правилно“, защото тези проблеми са мои, не са твои.
Съжалявам, че ден след ден ти показвам моята лоша страна... и то по-често, отколкото искам да призная.
Днес и всеки следващ ден искам да знаеш, че...
Ти си моят любим.
Ти си любимият ми човек, с когото бих избрала да мина през всяка трудност. Ако ще се събуждам сутрин с подпухнали очи, защото съм плакала цяла нощ, искам точно ти да си до мен. Ако ще имам проблеми, ако ще се проваля, ако душата ми ще е разкъсана на парчета – не искам никой друг да бъде до мен – само ти.
Ти си любимият ми човек, с когото бих тръгнала на приключение. С никой друг не бих изкачвала планини, не бих се качила на самолет и не бих имала деца. С никой друг не бих влязла в плашещото неизвестно. Ти си моят любим, моят дом. Навсякъде бих отишла с теб (освен в космоса и да скачаме с бънджи).
Ти си любимият ми човек, с когото искам да празнувам. Когато един от нас е спечелил някоя битка, не искам да пия шампанско с никой друг, освен с теб. Няма значение, че в мивката има планина от чинии, а купища дрехи чакат в коша за пране... искам да празнувам с теб и не бих искала да бъда на никое друго място.
Ти си любимият ми човек в забавните моменти. Обичам да гледам смешни филми с теб и да търсим кусури на сценария. Обичам да се закачаш с мен, обичам да се смея с теб.
Ти си любимият ми човек и в тъжните моменти. Когато плача и ти си до мен, знам, че не трябва да бъда красива и спретната. Мога да си позволя да излея всичката болка, независимо че носът ми тече, а спиралата ми се е размазала по цялото лице. В такива моменти не се опитвам да забърша сълзите, да се „стегна“, защото не се страхувам да ти покажа тази страна от мен.
Ти си любимият ми човек, когато става дума за деца. И двамата се стараем да даваме най-доброто от нас за децата си, за да са пълни сърцата им с любов и душите им с кураж. Няма значение, че не сме много сигурни какво правим, няма значение, че постоянно се притесняваме дали сме достатъчно добри, важното е, че ги обичаме и сме до тях.
Мога да те уверя, че ти се справяш отлично. Гордея се с теб, гордея се с това какъв баща си.
Не би могъл да има по-добър баща на децата ми и съм сигурна, че те мислят същото.
Ти си най-прекрасната изненада в живота ми. Знаех, че се омъжвам за човек, когото обичам и на когото се възхищавам, но не знаех в какъв прекрасен човек ще се превърнеш. Не знаех какъв баща ще бъдеш, не знаех как ще се държиш в лошите и в добрите моменти. Не знаех, че с такава любов ще прегърнеш децата ни в първия им ден на този свят, не знаех колко силен ще си, когато имаме финансови проблеми, не знаех, че би ме хванал за ръка, след като сме се скарали. Не знаех, че с удоволствие ще сресваш дъщеря ни, не знаех, че ще научиш децата ни да се борят за мечтите си.
Не знаех всичко това, но сега съм благодарна, че избрах теб.
Ти си най-прекрасната изненада, най-страхотният подарък, който съм получавала.
Обичам те!
Твоята съпруга“
НАЗАД
