След време остават само хубавите спомени, тъжно ти е, мъчно ти е... След време забравяш лошите моменти... Не си спомняш сутрините, които започваха с караници, вечерите, в които не можеше да заспиш от сълзите в очите си ..
Сякаш без да искаш забравяш за това как беше лъгана, предавана и наранявана... А всеки момент на съмнение?! Не се ли сещаш - нямаше му доверие, страхуваше се какво ли крие, чудеше се дали казва истината...
Болеше те, силно, мъчително... в ляво, точно в сърцето - както никога до сега. Липсва ти? Така ли? Искаш го обратно? Него или идеята за него? Не забравяй как те накара да се чувстваш, колко сълзи проля за него и се запитай - щеше ли да го направи, ако наистина те обичаше?! Искаш да си него - отново? Би ли му имала доверие? Заслужил ли го е? С какво...
След всички шансове, които си му дала - дали ще те нарани отново?!
Автор: Неизвестен
НАЗАД
