Преди няколко години с моя приятелка и нейното дете бяхме в гората в търсене на диви ягоди. Уви, денят беше такъв, че по пътеките, по който минахме, плодове нямаше. Тъй като времето напредна, а пътят напред ми изглеждаше страшен, пожелах да се върнем към града. Тя ме помоли да се разходим още малко. Съгласих се. И тогава, съвсем близо до мястото, на което бяхме, имаше цяла поляна, пълня с ягоди. „Видя ли - каза ми тя, - само на крачка от страха ти…”
Към тази история се връщам всеки път, когато нещо много ме плаши и ми се иска да се откажа, да се върна назад и да спра да се боря. Но колкото пъти съм успяла да остана, да продължа напред по житейския път и да направя само няколко стъпки дори отвъд страха, толкова пъти съм усещала колко неограничен е хоризонтът отвъд него и колко щедър може да бъде животът.
Защото смелостта създава нови пътища. Смелостта гради цял един нов свят, до който страхът няма достъп. Тя създава нови възможности там, където до преди миг ги е нямало. Твори чудеса.
Смелостта е сила. Изискваща сила. Трябва понякога да вкопчиш цялата си воля, да мобилизираш всяка част от себе си, за да й останеш верен. Защото да си смел съвсем не означава да не се боиш от нищо. Напротив. Страховете си остават, понякога дори порастват до неподозирани размери, започват да превземат всяка мисъл, да си проправят път и в сънищата ти, да говорят с гласовете на любимите ти хора дори. Страховете тъкат мрежи от съмнения и от колебания. Лесно е да се оплетеш в тях, да потънеш в плаващите им пясъци и да се удавиш в приливните им вълни. Страхът може така да затегне примката около теб, че да отнеме способността ти реагираш нормално, да изпитваш радост, да живееш. Страхът оставя след себе си вледенени сърца и чувство за вцепенение.
Смелостта е умението да усмириш страховете. Да знаеш, че не те трябва да диктуват ежедневието и изборите ти. Да ги дисциплинираш. Да бъдеш по-голям от тях.
Смелостта няма как да ти бъде подарена. За нея трябва да поработиш сам. Трябва да й позволиш да порасне в теб. Трябва да й повярваш. Да я прегърнеш. Да й се довериш. И когато е най-трудно, да не спреш да вярваш, че си струва да си смел. А си струва наистина. Въпреки високата цена. Защото в противен случай се превръщаш в страхливец, а кой иска това за себе си?
Само смелите се превръщат в герои и променят света. С поведението си те пишат най-вълнуващите истории, които се разказват, възпяват и филмират. Те се превръщат във вдъхновение. В пример за подражение. В светъл лъч, към който, ако се обърнем в труден момент, можем да
почерпим сили, да се заредим и сами да въведем ред в живота си.
Смелостта е избор. Важен избор. Съдбовен дори. Никога не е прекалено късно да проявиш смелост и да промениш начина, по който живееш. А най-хубаво е, че когато го направиш, можеш да вдъхновиш и някого другиго да направи същото за себе си.
Автор: Яница Христова
НАЗАД
