- Доставка, отворете! 
Докато с полу-отворени очи се опитвах да обуя розовите си пантофи, ненадейно се погледнах в огледалото и се ужасих - спиралата, която бях забравила да махна от лицето си предната нощ изглеждаше ужасно. Вървейки към вратата, очаквах доставчикът да е куриер на една от известните фирми в България, но не очаквах Мартин с букет лалета в ръка и разбира се – чаровната си усмивка.
- Здравей, изглеждаш чудесно.
- Влизай, ще дойда след момент.
Дрезгавият му глас ме предизвика да се хвърля в обятията му, но така бе станало с Тодор, а краят не бе добър. Затова бързо изтичах в банята и с тоалетна хартия започнах да бърша черните следи под очите. Изглеждах ужасно. След не по-малко от час и червена рокля в действие, бях способна да се покажа пред мъж. 
- Реших да дойда, защото не се обади снощи. – “Ти си мъжът, ти трябва да се обадиш, по дяволите.” – Помислих си, но не го казах, гласът му бе твърде секси, за да му противоречиш, освен за това кой да е отгоре. 
- Бях заета.
- Нима? Среща?
- Не, нищо подобно, бях тук с момичетата.
- Женска вечер, страхотно. – Свикнала съм на подобни коментари от най-добрите ми приятели мъже, с които ходя на шопинг или с които обсъждаме чаровната усмивка на Орландо Блум. Но очите на Мартин отново ме предизвикаха, дори когато говореше и за други жени. Седнах по-близо до него. 
- Още когато те видях на летището… Чудех се, дали може да те целуна?
- Можеш да опиташ. – Станах и седнах срещу него. – Да играем на гол покер.
- Какво? Като в онези глупави американски сериали, моля те.
- Ако си голямо момче, няма от какво да се притесняваш.
- Лошо е да предизвикваш едно лошо момче в действие. 
Мисълта за секс гъделичкаше и двама ни до толкова, че покерът беше ненужен. Взех тесте карти, но неволно го изпуснах, наведох се да го взема, а той се изправи и от Мартин на летището се превърна в Мартин на дивана, в кухнята, във ваната и разбира се, на леглото.
 
Следващата част на историята можете да видите тук.
 
Назад НАЗАД