„Успееш ли да задържиш един мъж до себе си, то той е толкова влюбен, че вече не представлява интерес.”

Два месеца по-късно, след няколко бутилки вино и нощи, прекарани с дантелени бикини по пода, връзката ми с Мартин започваше да става сериозна. Научих неща за него, които очите му не издадоха на първата ни среща. Сякаш дрезгавият му глас не беше достатъчен, а и ръцете му рисуваха божествено. Висок, умен, талантлив и адвокат – качества, които стигаха, за да бъде не само в леглото ми, но и в сърцето. И докато една сутрин се излежавахме, канейки слънцето да ни помилва с лъчите си, целунах носа му е проговорих:
- Мислел ли си някога да ме нарисуваш?
- Много пъти.
- Смяташ ли, че ще се получи?
- Само, ако махнеш това и това… - Той внимателно започна да съблича всичко, което преди секунда бях облякла и отново го направихме. Отстрани връзката ни изглеждаше като буен потоп от хормони, но аз знаех, че започвам да се влюбвам в този мъж, макар да бе проникнал първо в тялото, а после в сърцето ми.
- Беше страхотно…
- Пак заповядай. – прошепнах в ухото му.
- Влизам в банята, няма да се бавя, освен ако не поискаш да се присъединиш.
- Изкушаващо, но първо ще отида до магазина, защото шампоанът свърши снощи, напълни ваната и ме чакай.
Реших, че сърцето на кварталния магазинер ще спре, ако се поява само по халат, затова ми отне още минута, докато облека нещо по-прилично и среща косата си.
Ненадейно го подминах, но парфюмът му бързо завъртя главата му – карирана риза, цигара в ръка, която държеше подрънкващи ключове и сини очи. Сърцето ми заби толкова лудо, по дяволите, мислех, че съм преживяла гимназията! Тогава си падах по този тип момченца, дали изобщо имаше 18? Предполагам, че ключовете бяха отговора. Не го познавах, но добре познавах породата му и нещо в мен се прекърши. Разбиха сърцето ми и смятах, че сериозна връзка е нужното лекарство, за да се погледна отново в огледалото. Накрая осъзнах, че всичко, от което се нуждая, е младо момче, което да повдигне самочувствието ми.
- Ей, хлапе, почакай. – извадих химикал и надрасках по ръката му:
"ул. Пирзанева, №32
22:00
Носи карираната риза”
Той се усмихна, а аз се прибрах. 
- Къде е шампоанът, скъпа?
- Свършил е. – „както и връзката ни”, помислих си…
Назад НАЗАД