Когато се замисля за броя мъже, били в леглото ми, не мога да не помисля и за това чия е вината. Да, вероятно е на баща ми, казвам си, той прекарваше часове в офиса без дори да ме погледне и единственият начин да привлека вниманието му, бе да правя бели, като да рисувам по стените на къщата с молив или да влизам с кални обувки, бях на пет, извинение е. Дали пък вината не беше на Тодор, който многократно ми изневеряваше и се връщаше при мен, не можех да живея като номер две и едновременно с тази болка търсех вниманието му, моливите по стената бяха изместени с дантелено бельо, но внимание така и не получих, поне не трайно. А може би вината беше моя, може би просто течеше в кръвта ми и пулсираше в главата. Може би бях такава, каква, не смея да изрека на глас нито дори да напиша.


20:00ч. а аз съм вкъщи, взимам ароматна вана и не спирам да мисля за живота си. За пореден път изхвърлих “съкровището” за всяка жена, но този път за тийнейджър. Какво не е наред с мен? Ароматът на водни лилии проникваше в мисълта ми и я успокояваше, час по-късно не знаех какво да облека. Тениска на “Slipknot” или малка черна рокля, какво харесваха днешните младежи? Звъни се на вратата, а аз съм само по хавлия, поглеждам часовника си: 21:30, подранява? С котешки стъпки вървя към вратата и отварям, а той е там с мъжествените си ръце, изкусителния поглед и разбира се, карирана риза.

- Извинявай, че подранявам, мама каза да съм вкъщи до 22:30ч.
- На колко години си?
- На 17г.
- Значи си достатъчно голям. – пуснах хавлията си, а той видимо се изнерви, макар тялото му да харесваше това, което вижда. Целунах врата му, а той плахо ме докосна по кръста, искаше ми се да изкрещя: “Давай, прави с мен каквото пожелаеш.”, но секунди след това осъзнах, че всичко, което знаеше, беше от порното. “Не ме интересува, просто ме докосни…” 

След 9 минути го изпратих и си казвах, че повече никога няма да му се обадя. По дяволите, прехвалената слава на гимназистите!
 
 
Останалите части от историята може да намерите тук.
Назад НАЗАД