X

Спатии и сълзи – Част 16-та

от в 18:29 на 16.10.2013 в Всичко за теб | Историите на една дама


Спатии и сълзи – Част 16-та

Спатии и сълзи – Част 16-та
 
Той нежно бе хванал ръката ми в съня си и дали заради отворения прозорец, от който зимният ветрец скришно се промушваше, или пък заради всяко косъмче от брадата му, по което бях луда, исках да се сгуша в него и да прекарам целия ден там, слушайки за любимите му филми, за музиката, която слуша в дъждовните дни, за любимите му детски спомени. Тодор бе изградил стена около себе си, която не всяка жена можеше да разбие. Всъщност, не съм сигурна, че дори аз можех, но здравата му ръка, обгръщаща дланта ми, някак ме окуражаваше, че ще ми помогне за това.
 
- Добро утро, Мария. – той бе един от малкото хора, които изричаха цялото ми име и ме караха да се влюбвам във всяка буква от него. Мислите в главата ми, които чертаеха бъдещето до преди секунда, излязоха през открехнатия прозорец, а аз глупаво се усмихнах. Исках да го накарам да се влюби в мен, исках да го обсебя с усмивката си, с погледа си, с всяка част от моето тяло, исках да ме сънува и понякога тези мои копнежи ме караха да се държа странно и изкуствено, затова просто замълчах. - Днес съм на важна вечеря с един от клиентите. 
- Чудесно, за какво е? – поредният глупав въпрос и гласът ми, който трепереше да не сгреши някоя нота, в която той да забележи несъвършенството и да си тръгне. Толкова пъти бях затваряла вратата след него, не бях сигурна, че мога да го направя още веднъж.
- Икономически договор за внос на кубински пури в страната. Спокойно, съвсем законен е. 
- Желая ти успех.
- Всъщност бих искал да ми помогнеш.
- Как?
- Сега трябва да вървя, но съм сигурен, че ще намериш отговора на масата в кухнята. 
Искаше ми се веднага да изтичам, но също така исках да му покажа, че вече съм зряла жена и отново се усмихнах вместо отговор. Виждах, че одобрява тази реакция и дори му харесва.
- Ще очаквам отговор. Пиши ми имейл, когато се освободиш. Как върви ревюто? Ти ще дефилираш ли?
- Предпочитам да обера славата накрая. 
- Ще бъда там, за да разберем заедно. А сега тръгвам. Не забравяй да провериш в кухнята.
Целуна ме по бузата и погледна часовника на ръката си. Устните му бяха студени, но в тях усетих горещо чувство, възможно ли беше да е взаимно?
Той си тръгна, а аз открих в кухнята малка черна кутия с панделка, в която лежаха красиви карибски перли и отново малка бележка на френски: "Сделката ще се сключи, само ако си там, като моя дама, разбира се".


Останалите части на историята, можете да видите тук.


Теми   спатии | спатии и сълзи | сълзи

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.