Спатии и сълзи – Част 18-та

 

- Госпожице, почакайте, изпуснахте нещо. – с изненадваща бързина, непознатият мъж се наведе, вдигна розовите картончета от пода и чаровно се усмихна, докато ми ги подаваше.

- Благодаря Ви. 

Очите му бяха сиви, бях виждала такива само веднъж и то в гимназията. Но не би могъл да бъде той, уверих се след като ми каза името си. Не го запомних, бях твърде заета. Преди да се представя, той погледна розовите визитки в ръцете ми и каза:

- Дизайнерка? Това е страхотно! Приятно ми е, Мария!

Усмихнах се в отговор, бях твърде заета, както вече споменах, а той продължи да говори.

- Чувал съм, че дизайнерките обожават китайска храна, вярно ли е?

- Предпочитам паста.

- Паста да е тогава, какво ще кажеш за вечеря?

- След няколко дни ще представям новата си колекция в „Самърин Хоу”, а още не съм ангажирала фирма за кетъринга. Като се замисля, единственото готово за ревюто са новите ми визитки, с които се запозна отблизо.

- Бих искала да се запозная отблизо не само с тях. 

Той отново ме обстреля с усмивка, която бих намерила за чаровна, ако Тодор не фигурираше в живота ми под каквато и да е форма, но в този случай, намерих усмивката на непознатия за толкова банална, че поисках да си тръгна, но телефонът ми звънна. Докато го вдигах, непознатият мъж пред мен осъзна, че е прибързал и се смути, опитвайки ще да не чува разговора ми. Беше Тодор.

- Здравей, бизнес-партньоре, как върви подготовката за ревюто? 

- Всъщност чудесно.

Сивоокият мъж се намеси като ми каза, че си тръгва, защото бърза и е взел една от визитките ми без да усетя. Усмихнах се в отговор, беше ловък опит за свалка.

- Мария, всъщност се обаждам, за да те питам дали на ревюто мога да доведа гост?

- Познавам ли го?

- Става дума за един модел, вероятно си чувала за нея – Катя Радева. Отскоро се срещаме и мисля, че би могло да се получи нещо. 

- Можеш да доведеш, когото искаш без да искаш разрешение.

- Не искам разрешение, а задавам въпроса дали ще има достатъчно места?

- Да.

Затворих телефона и преди сърцето ми да се разбие, настигнах мъжът с усмивката, която сега ми се струваше най-чаровната на света. 

- Ще се радвам да дойдеш на ревюто, „Самърин Хоу”, петък, 19:00ч. ще съм на входа, носи вратовръзка.

 

 

Следва продължение...

Останалите части от историята може да прочетете тук.