X

Спатии и сълзи – Част 21-ва

от в 18:00 на 31.12.2013 в Всичко за теб | Историите на една дама


Спатии и сълзи – Част 21-ва

Спатии и сълзи – Част 21-ва

„Докато наблюдавах красивия часовник, се чувствах като една от цифрите му, така желаната стрелка я докосваше за миг от секундата и после се отдалечаваше за цяла вечност…” 


Предстоеше ми да напиша нова книга, носеща заглавие „2014”, но тъй като писателските умения не бяха сред моите таланти, все още не можех да реша дали да включа Тодор като един от главните герои или да остане просто спомен, за който читателят ще чува от време на време. Стоях на прага на първата страница и осъзнах, че нямам представа какво желая. Сърцето ми беше износено до такава степен, че само желаеше да ме напусне. Беше време да реша, беше време и той да реши, взех първото сако, което докоснаха пръстите ми, когато ги вкарах в гардероба и без дори да погледна тоалета си, си повиках такси в посока дома на Тодор. Какво щях да му кажа, нямах представа, но внезапната смелост в мен ме управляваше.
- Какво правиш тук по това време? 
- Трябва да поговорим.
- Не е удобно, нали съм ти казвал да не идваш тук.
Влязох, без да ме е грижа коя гола жена ще се скрие в чаршафите, щом ме види да влизам ядосана. Но вътре нямаше никой. Изненадах се и го погледнах мило.
- Защо не можеше да вляза, след като тук няма никого?
- Имам работа.
- Каква?
- Пиша ти картичка.
- Защо?
- Защото смятам, че го заслужаваш.
- Дай да я видя!
- Остави я, не е готова!!!
Измъкнах я от ръката му и изтичах в другата стая, ключът беше на вратата, заключих. Започнах да чета:
„Когато бях дете майка ми ме тормозеше сексуално и до ден днешен се опитвам да забравя това, преспивайки с различни жени, унижавайки ги в леглото. Ти си единствената жена, която съм целувал между чаршафите и съжалявам, че ти го казвам чак сега. Не знам дали мога да обичам, но ако го умея, то обещавам да обичам само теб. Исках да ти кажа, че си най-красивото нещо, което съм виждал.”
Думите свършваха там, побързах да отключа и когато излязох го намерих закрил очи с ръце.
- Не ти вярвам. Не вярвам, че това е написано за мен. Постъпките ти не стоят зад тези думи.
- Мария, почакай…
Със сълзи на очи излязох от къщата, картичката трепереше в ръцете ми, когато в десния ъгъл с малък шрифт беше написано името ми..
Хванах първия полет за Ню Йорк и се надявах някога да го забравя. Всичко беше свършило, и аз, и той го знаехме.
 
 
Край.
 
 
Предишните части на историята може да прочете тук.


Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.