Никога няма да забравя деня, в който се запознах с нея. Перлените й зъби, сините студени очи, кестеновите къдрици, високите черни токчета и розовата папка, която срамежливо стискаше под рамо. Още щом ми каза името си, вече знаех, че ще стане най-добрата ми приятелка, а бяхме само в гимназията… От тогава Стефани не ме беше лъгала, никога. Идваше от богато семейство с много традиции и една от тях беше да не се лъже.
 
- Благодаря ти, че дойде, трябваше да поговоря с някого, а ми се струва неуместно да дрънкам за чувства, докато се наливаме с бейлис и оплюваме мъжете, с които сме спали.
- Челси каза същото вчера.
- И тя ли има проблем?
- Да.
- Какъв?
- Дълга история, но се надявам всичко да се оправи, бих ти разказала, но ще го оставя на нея.
- Няма проблем, разбирам те. Проблемът ми е, че се влюбих и…
- О, миличка, това е страхотно! Не мога да повярвам. – Стефани не се беше влюбвала никога. Винаги съм смятала, че просто не иска да допусне някого близо до себе си, за да не я нарани. Имаше период, в който мислех, че е влюбена в мен, но той бързо приключи, щом на бала я хванах да се натиска с момче от випуска. Но сега? Влюбена? Я, стига!
- Проблемът е, че той има дете, а аз наистина не съм готова за връзка.
- Винаги имам решение за това, прибери се и си направи списък с две колонки; една "за" и една "против".
- Вече го направих, погледни. – Тя извади от чантата си в цвят каки намачкан лист и бързо ми го подхвърли, сякаш беше бомба, а секундарникът отброяваше 00:02.
- Да видим, против: Има дете. За: Грижовен, Мил, Честен, Верен… Я чакай, от кога го познаваш?
- От миналата сряда.
- Верен, честен? Я стига! Обзалагам се, че дори не знаеш бащиното му име. Изчакай, телефонът ми звъни.
- Да, ще дойда, на път съм. Трябва да тръгвам, Стеф, внимавай с този тип, дори не съм го виждала, но не му вярвам.


Следващата част на историята можете да видите тук.
Назад НАЗАД