Спомняй си за караниците, целувките... и сцените на ревност. Спомняй си за моите капризи и за начина, по който те вбесявах. Спомняй си какъв беше, когато беше с мен! Спомняй си как минутите ставаха часове, а часовете се превръщаха в дни, докато чакаше момента, в който ще се срещнем! Спомняй си как ти липсвах до задушаване и как ме усещаше още, след като отдавна си бях тръгнала. Спомняй си как мислеше винаги и само за мен... Но спомняй си и всичките онези пъти, в които рискуваше да ме загубиш, единствено и само по твоя вина...
А сега, спомни си онзи ден, в който дори и не предполагаше, че тази целувка, ще е последната. Спомни си как ме накара да си отида, спомни си колко плаках и спомни си онази сянка от безразличие, която се преструваше, че чувстваш, криейки зад "Не ме интересува!" И сега, какво ти остана от мен? Един спомен, който ще се връща винаги, когато пожелаеш да забравиш, когато чуеш някой да споменава името ми, когато пресичайки улицата, премине кола, от която ехти песента, която ти напомня за мен, когато един ден случайно видиш ''някоя'', която прилича на мен! Всеки път, когато се чувстваш тъжен, ще си спомняш за мен, за това как винаги знаех какво да ти кажа, за да се почувстваш по-добре!Ще си спомняш за мен, когато ме видиш на снимка и ще се опитваш сам да се излъжеш, че никога не си ме обичал, отмествайки погледа си, изпълнен с фалшива омраза!
И когато най-накрая мислиш, че си ме забравил, ще ме срещнеш най - случайно и ще усетиш как сърцето ти се забива в гърлото и как стомахът ти се свива, когато видиш ръката ми, стисната в ръка... но не твоята! Ще изплувам в съзнанието ти, когато до теб вече има жена, но толкова различна от мен, че ще се опитваш насила да я заобичаш... И когато се заблудиш, че най-накрая си успял, ще я погледнеш в очите, но единственото, което ще видиш там, ще бъдат очите на някой, който няма да се върне никога вече. И чак тогава, ще започнеш да страдаш, защото ще разбереш, колко съм била важна за теб и как не успя да оцениш любовта, която само аз знаех как да ти дам... И затова, как ме остави да си тръгна разплакана, без да ми кажеш и дума за сбогом!
Но вече не можеш да направиш нищо, освен да съжаляваш, че не успя да ме задържиш до себе си! И ще си спомняш онова ''Обичам те'' и ще жадуваш да се върнеш назад, за да можеш да ми кажеш единствено "Аз никога няма да те забравя!' Но ще бъде късно, защото аз вече ще бъда далече! В прегръдките на някой друг, който може би ще знае да ме цени повече, отколкото го направи ти. Защото това, което сърцето не разбира днес, ще го разбере утре, а твоето ще разбере, че никоя друга на света няма да е способна да ти даде и на половина онова, което знаех да ти давам аз... Може би ще разбереш значението на думите ''Обичам те!'', но не днес, а утре, когато ти за мен ще бъдеш само изтеклата вода на пресъхнала река...
НАЗАД
