Написан коментар, хвърлен камък.
Който добавя в група другиму, сам пада в нея.
Сирoмах човек — жив спамър.
Ако искаш да познаеш човека, дай му администраторски права във фен страница.
Ако човек сам не си лайкне поста, никой друг няма да му го лайкне.
Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй във Фейсбук.
Ако не посееш заявки или линк към профила ти, няма да пожънеш приятели.
В царството на слепите едноокият е модератор.
Всяка жаба да си знае профила.
Всеки статус за три дни.
Вълкът профилната снимка си мени, но нрава — никога.
Гладна кокошка Фармвил сънува.
Да би мирно седяло, не би рипорт видяло.
Да ме опази Господ от приятелите ми, а от фийда им сам ще се пазя.
Един линк пролет не прави. Последното важи и за селфито wink emoticon.
И лудият потребител не одобрява заявка за приятелство от пияния.
И сам потребителят е потребител.
Покажи ми списъка с приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
Който рипорт прави, от рипорт умира.
Краставото куче всички го сръчкват.
Лоша рана заздравява, хейтърска дума не се забравя.
Фармвил не ще молитва, а цъкане.
Фенове за страница с трици не се ловят.
Малкият коментар профила закрива.
Мижи да те тагна.
По профилната снимка посрещат, по ума изпращат.
Рибата още в морето, той му писал на Стената.
Сърдитко Петко, празна му Стената.
Тихият профил е най-дълбок.
Админът дава, модераторът не дава.
Източник: Когато бях малък...
НАЗАД
