Духа вятърa сърдито,
разпиля без време всички страхове;
остави спомен празен и ...кураж
да вярвам в себе си поне.
Буреносни урагани връхлетяха,
притъмня небе, земя, сърце;
Измъчен стон из нейде чу се,
дъха застина, спря и в очи ми... заваля.
Към теб затичах, плачеща и боса
да зърна в мрака жива светлинка;
да ми изпееш нещо за утеха
и тежко, бавно в пламък да се преродя.
От поройно тъжна, вяла и нещастна
да събудя с жар оная - огнената, буйна;
стихийно своя мене си да върна,
със риск на пепел пак да се превърна.
.
НАЗАД
