X

Стиховете на Боб Дилън или как един текстописец стана нобелов лауреат

от в 16:00 на 13.10.2016 в Свободно време | Книги и цитати


Стиховете на Боб Дилън или как един текстописец стана нобелов лауреат

Стиховете на Боб Дилън или как един текстописец стана нобелов лауреат

Боб Дилън спечели Нобеловата награда за литература за 2016 г., съобщи сайтът Nobelprize.org. Той е първият текстописец, който получава престижното отличие. Наградата му е присъдена за създаване на нов поетичен изказ в американската песенна традиция. Академията смята, че американският музикант „е създал нови форми на поетично изразяване във великата песенна традиция на САЩ“.

Постоянният секретар на Шведската академия Сара Даниус заяви, че Дълън е голям майстор на синтеза в изкуството, който за изминалите 54 години много пъти се е преобразявал и се е представял под нова светлина. Неговата поезия е изключително образна, като ползва брилянтни рими в рефрените.

Секретарят на Шведската академия сравни Дилън с Омир и Сафо. Много от техните стихове са били представяни под музикален съпровод. И Боб Дилън може да бъде слушан и четен, като и в двата случая е еднакво увлекателен за публиката, коментира тя.


 

Страшен дъжд ще падне

Кажи, къде беше, момче синеоко,
кажи, къде беше, сине любим?
Бях, майко, край пет планини,
в дим обвити,
вървях и се влачих
по пътища криви,
шест тъжни гори прекосих
мълчаливо,
до седем замрели морета
достигнах,
осем хиляди мили
през гробища бродих
и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Какво видя там, момче синеоко,
кажи ми, какво видя, сине любим?
Видях младенец посред
глутница вълци,
видях път широк —
запустял и безлюден,
видях кръв да капе
от черни клонаци,
видях много хора
с топори кървящи
и стълбища бели
под мътна вода,
видях мъже яки,
но с езици откъснати,
видях как деца носят
пушки и саби
и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Кажи, какво чу там, момче синеоко,
кажи, какво чу, сине любим?
Чух гръм да гърми
като предупреждение,
чух вълните, готови
да залеят света,
чух сто барабана как бият
тревога,
чух устни да шепнат,
без някой да слуша,
чух умиращ от глад и чух
присмех край него,
чух последната песен на поет
в мръсна яма,
чух тъжния вопъл на клоун
сред площада,
чух самотник да вика, че все пак
човек е,
и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Кажи, кого срещна, момче синеоко,
кажи, кого срещна, сине любим?
Срещнах малко дете,
мъртво конче до него,
срещнах бял господин,
с черно куче вървеше,
срещнах руса девойка,
под дъгата я срещнах,
срещнах мъж, който беше
от любов наранен,
срещнах друг — с тежка рана, —
наранен от омраза,
и знам, че страшен, страшен, страшен
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Кажи ми сега, момче синеоко,
какво ще направиш ти, сине любим?
Преди да започне дъжда,
ще изляза
и ще ида в най-тъмната,
страшна гора;
много хора там има,
а ръцете им — празни,
а водата им —
пълна с отровни зърна;
домовете им —
срещу затвор плесенясал,
дето ловко палачът
лицето си крие;
а гладът — зъл и грозен —
убива душите;
цветът там е черен,
числото е нула.

Там аз ще говоря, ще викам високо,
та всички да чуят и да разберат.
После прав ще застана
върху океана,
песента си ще пея
до последния миг
и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Квартала на скръбта

Продават гледки от бесилото,
паспорти вапсат в цвят кафяв,
бръснарницата пълна е с моряци -
дошъл е цирк в града.
Пристига слепият патрулен,
докарали са го до транс...
С една ръка държи въжеиграча,
а другата е в гащите заврял.
В отряда по безредици са нервни
от нужда да вървят,
докато с Лейди гледаме отвъд
квартала на скръбта.

Пепеляшка изглежда тъй лесна:
"От един дол сме...", казва
и пъха ръце в задните джобове,
както Бет Дейвис го прави.
И влиза Ромео, той стене:
"Смятам, че ми принадлежиш".
А някой: "Сгрешил си адреса, приятел,
я си върви".
Едничкият самотен звук, останал
подир линейките в нощта,
е от метлата на Пепеляшка
в квартала на скръбта.

Луната почти се е скрила,
звездите и те се топят,
дори врачката прибира
всички свои неща.
Всички, освен Каин и Авел,
и гърбушкото от Нотр Дам;
всичките правят любов,
или очакват дъжда.
Добрият самарянин се облича,
за шоуто на вечерта,
на карнавала ще отива
в квартала на скръбта.

Офелия - стои под балкона
за нея тъй ме е страх -
на двайсет и две години
е вече стара мома;
намира смъртта романтична
и носи ризница;
по занаят - религиозна,
а по грях - безжизнена.
И макар очи да е впила
в Ноевата дъга,
тя непрестанно наднича
в квартала на скръбта.

Айнщайн в костюм на Робин Худ,
с един багажник спомени
премина оттук преди час
с другаря си - ревнив свещеник.
Беше тъй безукорно ужàсен,
когато цигара измуфти;
и изчезна да души канали
и рецитира буквите.
Сега не би го и погледнал,
но някога събираше тълпа
с електрическата си цигулка
в квартала на скръбта.

Доктор Кал държи своя свят
в една кожена чаша,
но импотентните му болни
опитват да я смачкат.
Медсестрата му - местна глупачка
върти цианидната яма
и държи картите с надпис:
"Смили се над душата му".
Всички свирят на прости свирки,
чуй ги как свистят -
можеш, ако източиш глава над
квартала на скръбта.

Отсреща са заковали кепенците -
приготвят се за пиршество.
Фантомът от операта -
в идеалния образ на поп.
Хранят Казанова с лъжица -
увереност да му вдъхнат
и после да умре самонадеяно
от натравяне със думи.
А Фантомът крещи на дръгливи момичета:
"Чупката, ако не знаете това:
наказват Казанова, задето отишъл
в квартала на скръбта".

А в полунощ всички агенти
и дружината суперхора
излизат и подбират всички,
дето знаят много;
отвеждат ги във фабриката,
там с инфарктната машина
ги опасват през плещите,
после идва керосинът,
донесен от дворците,
от мъже, които следят
и гледат никой да не им избяга
в квартала на скръбта.

Хвала на Нерон и Нептун.
Титаник към деня лети
и всички там се питат
"На коя страна си ти?"
А Езра Паунд и Т. С. Елиът
капитански дуел въртят
сред смях на певци на калипсо
и рибари с цветя,
насред морската витрина -
сред русалки с красота,
не оставила и мисъл
за квартала на скръбта.

Да, получих писмото ти вчера,
(когато се счупи брава),
когато ме попита как съм.
Да не беше шега?
Всички, дето споменаваш,
знам ги - куци са бая,
бе нужно да сменя лицата,
да имат други имена.
Сега не мога да чета добре,
не пращай повече писма,
освен ако не са от
квартала на скръбта.

Превод: Стафан Радев

Улица "Пустота"

Картички с бесилката продават.
С кафяви паспорти сноват.
Моряци в салона за разкрасяване.
Циркът е в града.
Ето, задава се комисарят-слепец.
В транс го намерили, вързан
с едната ръка за въжеиграча с въже.
Другата - в панталона му мърда.
Моралният взвод е неуморим.
Трябва да пазят реда,
докато Лейди и аз таз нощ ги следим
от улица "Пустота".

Пепеляшка изглежда толкова лесна.
Усмихва се: "Кой го казва, но… нейсе."
В задните джобове си пъхва ръцете
като една Бети Дейвис.
Влиза нещастен Ромео и стене:
"Вярвам, че ми принадлежиш."
Чува го някой и се обръща към него:
"Ти, приятел, по-добре напусни."
И едничкият звук в тишината,
щом тръгнат линейките вечерта,
е от метлата на Пепеляшка
по улица "Пустота".

Вече почти не се вижда луната.
Звездите, те се правят на скрити.
Даже врачката вътре си внесе нещата
и не предсказва съдбите.
Всички, освен Каин и Авел,
и Гърбушкото от Париж,
всички правят любов, или само
чакат да завали.
Облича се добрият самарянин
за шоуто си вечерта,
на карнавал понеже е поканен
на улица "Пустота".

Под прозорците стои Офелия.
Виж, за нея се безпокоя.
Днеска навършва двайсет и две, а
вече е стара мома.
Романтика в смъртта намира
и носи желязно бельо.
Професията е нейна религия,
грехът й - липсата на живот.
И приковани са й очите
към дъгата на Ной, ала тя
прекарва времето си в надничане
към улица "Пустота".

Айнщайн, маскиран като Робин Худ,
понесъл спомените си в сака,
преди един час мина оттук
с оня ревнивец - монаха.
Изглежда съвършено противен,
когато си проси цигари,
а после отива да диша лепило
и азбуката да повтаря.
Не става за гледане вече, горкия,
но преди много лета,
с електрическа, казват, цигулка е свирил
на улица "Пустота".

Доктор Филф в торбичка от кожа
си пази затворен света,
а пациентите му безполови
се опитват да го взривят.
Сестрата, местна загубенячка,
отговаря за цианида в шкафа
и също за картите с надпис:
"Смили се над душата му."
Те всички разчитат на свирката.
Как пищят ще ги чуеш, глава,
щом малко покажеш извън чертите
на улица "Пустота".

Заковаха на пътя завеса.
За церемонията се готвят.
В идеалния образ на проповедник
е Фантомът от операта.
Казанова с лъжичка го хранят
да е по-убеден и умен.
Ще го убият, сигурни, че са прави,
след като го отровят с думи.
На девойките недояли Фантомът
крещи: "Не схващате същността.
Марш оттук. Наказан е Казанова,
че е бил на улица "Пустота"."

Команди от свръхчовеци излизат
в тъмен полунощен час
и когото срещнат, го пребиват,
ако знае повече от тях.
Отвеждат хората във фабрики
и ги връзват един по един
към машината за инфаркти.
После - керосин
от високите замъци смъкват
застрахователните лица,
дето гледат дали някой не се измъква
към улица "Пустота".
Слава на римските легиони. На път
Нептун ги закриля. Прекрасен
тръгва "Титаник". Всички крещят:
"Ти на чия страна си?"
Езра Паунд се бие със Елиът
на капитанския мостик.
Певци на калипсо встрани им се смеят
и цветя рибарите носят
там, между морски прозорци,
русалки сред кротка вода
се реят и никой не мисли изобщо
за улица "Пустота".

Да, получих писмото ти вчера,
когато и бравата превъртя.
Туй, че питаш как съм, не е ли
някакъв вид шега.
Тези хора, дето споменаваш,
всички са сакати, знам.
Трябва лицата им да поправя
и друго име да им дам.
Сега не мога да чета добре. Пропускам.
Не ми изпращай повече писма.
Освен ако не почнеш да ги пускаш
от улица "Пустота".

Превод: Теменуга Маринова

  



Теми   Боб Дилън

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.