Определян като едно от светилата в киноиндустрията, с над 40-годишен опит в киното и няколко награди Оскар, Стивън Спилбърг е несъмнено най-влиятелният режисьор в света на киното! Превърнал се в еталон за професионализъм и качество, синоним на увлекателност, сериозност и смисъл, Спилбърг е най-разпознаваемият филмов режисьор на планетата, който е и отговорен за някои от най-епичните, силни и вълнуващи исторически фрески в историята на киното. "Списъкът на Шиндлер", "Спасяването на редник Райън", “Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход", "Джурасик парк", "Изкуствен интелект", "Боен кон", "Дуел", "Челюсти", "Близки срещи от трети вид", "Похитителите на изчезналия кивот", "Извънземното", "Индиана Джоунс и храмът на обречените", "Списъкът на Шиндлер", "Хвани ме ако можеш", "Специален доклад", "Линкълн"… Можем да изброяваме до безктай! По повод неговия 70-ти юбилей, ви предлагаме да се потопим в мъдростта на думите му.
Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.
Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница.
Обичам миризмата на филм. Просто ми харесва да знам, че там някъде в камерата се върти такъв.
Повечето от филмите, които съм направил, вероятно биха били също толкова добри и преди 50 години и това е, защото притежавам доста старомодни ценности.
За мен страхът е една от най-деликатните емоции, затова винаги се опитвам да уплаша читателя. Ако не мога да го уплаша, аз се опитвам да го смразя от ужас и ако не успея и в това, прибягвам до шока.
Когато ухапеш ръката, която те храни, съвсем логично е протегнатата длан да се свие в юмрук.
Всеки път, когато отида да гледам филм - това е магия - без значение за какво се разказва в него.
Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш.
Не мисля, че някой филм, книга или произведение на изкуството биха разрешили патоса в Близкия Изток днес. Но определено си заслужава опита.
Предпочитам да режисирам отколкото да продуцирам. Всеки ден. И то два пъти в неделя.
Ти имаш много години пред себе си да създадеш мечтите, за които ние дори не можем да си представим да мечтаем. Ти вече си направил повече за колективното подсъзнание на тази планета, отколкото някога ще знаеш.
Никога не съм се чувствал комфортно със себе си, защото никога не съм бил част от болшинството. Винаги съм се усещал като непохватен и срамежлив.
Когато пораснах, все още исках да съм режисьор.
Хората са забравили как да разказват истории. Обикновено те вече нямат среда или край. Вече типичното за тях е да имат начало, което никога не спира да започва.
Съществува тънка линия между цензурата, добрият вкус и моралната отговорност.
Малките деца са единствените истински добри човешки същества.
Исках да направя още един филм, който може да ни разсмее и разплаче и да ни накара да чувстваме добро към света. Исках да направя нещо друго, което може да ни накара да се усмихнем. Това е време, когато всички ние имаме нужда да се усмихваме повече и Холивудските филми трябва да правят това за хората в трудни времена.
Мечтите остаряват преди мечтателите.
Всъщност, не съм особено заинтересуван в правенето на пари.
Всяка година, всеки от нас е един различен човек. Не смятам, че ние сме същият човек през целия си живот.
Не забравяй, че надеждата е нещо добро, може би най-доброто нещо, а добрите неща не умират.
Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.
НАЗАД
