Лесно ще те позная.
Знам, че ти е странно.
Едва ли ще го разбереш напълно.
Нужна е само една секунда.
Да ме погледнеш.
И да ми се усмихнеш.
Толкова малко ми трябва, за да потъна безнадеждно.
Винаги съм се влюбвал в очи и усмивки.
Те не се променят.
Само стават по-хубави с времето.
Всичко останало e преходно.
Няма винаги да си на двадесет.
Но няма да ми пука.
Не е необходимо да те познавам, за да се влюбя.
Че какво като не си харесваш гласа?
Че ходиш вкъщи с фланелка три номера по-голяма.
Че искаш да говорим, когато ми е приятно просто да си мълча като борсук.
Че не харесваме една и съща музика.
Че си пиеш чая с шест бучки захар.
Че ме караш да ходя на места, за които ми е скучно дори да си помисля.
Че винаги знаеш всичко за всичко.
Това не ми пречи.
Допълва те.
Макар понякога по леко досаден начин.
Само ме гледай с онзи поглед.
И ми се усмихвай.
За да може всеки ден да се влюбвам наново.
А заради това ти съвършенство.
Ще преглътна всичките кусури.
НАЗАД
