„Съдбата ни се определя от решенията, които вземаме. Интересното е, че винаги съжаляваме за възможностите, които сме пропуснали, за шансовете, от които не сме се възползвали, за крачките, които ни е било страх да направим. Но красотата на живота е в това, че нямаме само един шанс, имаме много възможности да поправим всяка грешка и да оползотворим всеки ден.
Този текст е за онези, които са избрали да обичат отново, въпреки болката, въпреки разбитите си сърца. За онези, които са избрали да бъдат смели и да стават всяка сутрин с надежда, въпреки че нямат представа какво ще им поднесе животът. За онези, разкъсвани от мъка и тревога, които продължават, защото знаят, че болката няма да бъде вечна.
Този текст е за старите души, които пишат любовни писма, подаряват цветя и шоколад и обичат да гледат към звездното небе с любимия, слушайки любовни балади от 80-те и 90-те.
Този текст е за безнадеждните романтички, които обожават да препрочитат отново и отново Джейн Остин, Емили Бронте, Стефани Пъркинс, Никълъс Спаркс и Чарлз Дикенс. За онези, които обичат с цялото си сърце, без да очакват нещо в замяна.
Светът има нужда от повече такива хора.
В този свят на временни чувства и фалшиви емоции трябва да има повече такива хора, затова не се предавайте – вярвайте в любовта и бъдете истински.
Изберете любовта пред безразличието и омразата, защото в любовта е истинската сила. Вярвайте в нейната енергия и вярвайте, че тя може да изцери болката. Не обръщайте внимание на хората, които искат да принизят любовта и да я очернят, защото любовта е могъща стихия, която ни подтиква да бъдем по-добри хора.
Затова поемайте рискове, вземайте решения, радвайте се на момента, направете крачка напред. Спрете да мислите за „какво ако бях...“ и вярвайте в „какво би могло да стане, ако...“.
Любовта може да ни изцери, а може и да ни нарани, но винаги си струва да се борим за нея.“
Джузеф Елас
НАЗАД
