Един от учениците на индийския мъдрец Тукарам се поинтересувал как мъдрецът е постигнал своята трансформация, как така никога не се ядосвал, как така винаги бил толкова любящ. Той искал да узнае неговата „тайна".

- Не зная какво да ти кажа за своята тайна, - казал Тукарам - но знам каква е твоята тайна.

- Що за тайна пък е това? - попитал ученикът изненадан.

- След една седмица ще умреш - казал важно учителят.

Тъй като Тукарам наистина бил велик мъдрец, ученикът приел думите му сериозно. През следващата седмица той променил поведението си. Започнал да се отнася с любов към семейството и приятелите си. Медитирал и се молел. Правел всичко, което можел, за да се подготви за смъртта си.

На седмия ден той легнал в своето легло, защото се почувствал слаб и пратил да повикат Тукарам.
- Благослови ме, мъдрецо, защото умирам - казал той.

- Благословията ми винаги е с теб - отвърнал мъдрецът. - Кажи ми, как прекара последната седмица? Ядосаше ли се на роднините и приятелите си?

- Разбира се, че не. Разполагах само със седем дни, за да ги обичам. Така и направих. Обичах ги силно.

- Сега вече знаеш моята тайна - възкликнал Тукарам. - Аз осъзнавам, че мога да умра по всяко време. Затова и съм любящ във всичките си взаимоотношения.

Ето това е. Специалният инструмент, който ни дава смъртта, е силата - най-важният компонент на концентрацията.