В завладяващия си мемоар Тамара Мелън разкрива истинското лице на модния бизнес и споделя как израстването в напрегната семейна среда й помага да усъвършенства бъдещите си умения в света на модата.
Алиса Березнак
Биографията на Тамара Мелън никак не е никак еднообразна. Преди да й хрумне идеята да създаде компанията „Джими Чу“, тя е уволнена от работа и попада в рехабилитационен център. Днес 46-годишната преуспяваща жена е загърбила изкушенията, които привличат повечето милионери. След като продава акциите си от „Джими Чу“ за 135 милиона долара, отчетени преди да напусне през 2011 г., тя представя нова линия модни аксесоари, носеща нейното име, както и първата си книга – „Бизнес на високи токчета“.
Какви са били отношенията й със самия Джими Чу, как злоупотребите на пристрастената й към алкохола майка й помагат да се подготви за света на бизнеса и как е изгубила представа за броя на своите обувки (3000, или пък 4000) – разберете от самата нея:
Защо реши да напишеш „Бизнес на високи токчета“?
Мислех, че никой няма да повярва какво се случваше зад кулисите, докато градях този бранд.
Мислиш ли, че книгата „The Towering World of Jimmy Choo” от 2010 г., разказваща за твоя лейбъл, е неточна?
Книгата беше скучна, фактологична - мисля, че хората предпочитат да разберат какво се крие зад блясъка и лукса.
В „Бизнес на високи токчета“ описваш обтегнатата си комуникация с бившия ти бизнес партньор Джими Чу. Мислела ли си някога, че има начин да спасите взаимоотношенията си?
Опитахме многократно да го сторим. Беше жалко, че Джими реши да ни лиши от възможността да изкупим дяловете му и ги продаде на други инвеститори.
Личностен сблъсък ли беше основната причина за това?
Не съм сигурна. Той беше много съсредоточен върху това да прави обувки по поръчка за клиентите на компанията в Лондон и не можа да разбере какво се опитвах да направя аз с марката.
В книгата разказваш интересна история за Кейт Бланшет и трудностите, през които си минала по време на един сезон на Оскарите, за да й направиш обувки, инкрустирани с камъни. Можеш ли да си спомниш други моменти като този?
Помня, че Джулиън Мур реши да смени роклята си в последния момент. Бяхме боядисали обувките й, за да са в тон с предишната й рокля и изведнъж трябваше да сменим цвета им. Докато ходеше по червения килим обувките бяха мокри. Това са истории за лудостта покрай Оскарите.
Наскоро видях снимка на твоя гардероб. Знаеш ли точния брой на обувките си?
Вече не. Минаха 18 години, може би са около 3000, или пък 4000. А сега броят им се увеличава благодарение на новата ми линия, което е доста вълнуващо.
Като говорим за това, можеш ли да ми разкажеш повече за процеса по създаването на тази линия?
Това, което направих с Джими Чу в средата на 90-те беше новаторско за времето си. Тогава имаше бум на аксесоарите и всичко, свързано със знаменитостите. Беше по-вероятно да видиш актриси на кориците на списанията, отколкото модели.
Това, което правя сега, е друг тип новаторство. Интернет промени нагласите на потребителя за това, което иска да купи. В началото единствените хора, които присъстваха на модни шоута бяха купувачите и журналистите, а потребителите виждаха продукта в списанията и в магазините едновременно. Това беше ново и вълнуващо. Проблемът днес е, че продуктът стига до магазина шест месеца по-късно от представянето си на модния подиум и така остарява, защото вече сме го гледали прекалено дълго. Аз правя моден бизнес, в който няма сезонни колекции - на принципа „купи сега, носи сега”. Жените искат да купят нещо днес и да го носят утре. Те не желаят да си купят палто през юли и да чакат пет месеца, за да могат да го облекат. Работя със същите луксозни фабрики в Италия, с които съм работила винаги при създаването на качествени обувки и чанти, но вземам по-малък марж, за да мога да дам на клиентите си луксозен продукт на по-добра цена.
Едни от най-запомнящите се части от книгата ти са когато описваш трудните отношения с майка си. Беше ли трудно да напишеш всичко това?
Беше ми много трудно да го преживея отново. В същото време ми помогна да затворя една предишна страница. Мисля, че израстването ми в дисфункционално семейство, когато бях малка (майка ми беше алкохоличка и живеехме в лудост и хаос) доведе до това, че когато порастнах започнах да търся отговори на всички въпроси.
Кога се почувства достатъчно осъзната, за да се справиш с тези проблеми?
Когато отидох в рехабилитационен център през 1995-а започнах по-добре да разбирам защо се дрогирах и напивах. Тогава видях отстрани себе си и семейството си и започнах да уча за психичните заболявания и пристрастяването.
Опитът ти с трудностите повлия ли на креативността ти?
Казват, че зад голямата красота се крие голяма болка. Но мисля, че „военната зона“, в която аз живях беше подготовка за бизнеса. Бих казала, че нивото ми на толерантност е много високо. Мога да понеса обидно поведение по-дълго от другите, защото самата аз се борих с него дълго време. Това определено ме подготви за живота в бизнеса, особено в среда, в която доминират мъжете.
Наскоро беше проведен дебат за мястото и правата на жените в бизнеса и това, че понякога са дискриминирани. Може това да не е толкова често срещано в модната индустрия, но какво мислиш ти по темата?
Мисля, че всички жени трябва да проведат този разговор. И мъжете също. Не мисля, че светът ще попадне във финансова криза, ако повече жени станат лидери. Ние работим по-добре в сътрудничество. Когато една жена седне на масата, за да се споразумее, тя е щастлива, ако всички победят. Тя не е там, за да унищожи човека срещу себе си и да вземе колкото може повече облаги. Така че гледаме на нещата по различен начин. Ние, жените, поемаме по-малко рискове. И те почти винаги са пресметнати.
* "Бизнес на високи токчета" можете да закупите с 15% отстъпка от тук
НАЗАД
