Мога да си представя как се излежавам в хола под огромното Коледно дърво, отваряйки подаръци, които карат сърцето ми де бие по-силно.
Радиоуправляема кола? Шарен тефтер? Моля се да е нов смартфон! Спомням си времето, в което вярвах в Дядо Коледа. Всъщност още вярвам. Спомням си, че бях неспокойна през онези студени декемврийски нощи, агонизирайки докато завършвах писмото си до Дядо Коледа. Докато слушах коледните песни на по-малките от мен деца, непрекъснато си мислех: "На кой ли подарък биха ми завидяли най-много?".
Коледата е част от мен - студеният бриз в хармония с пуловерите ни, щедрата размяна на на подаръци. И все пак е тъмна, въпреки светлината на празника.
С наближаването на Коледа, все още мога да се придържам към това да пиша какво искам за празниците. Но с напредването на годините, сякаш и Коледния ми списък остарява. Не защото искам едни и същи неща всяка Коледа, но защото нещата, които искам, са просто неща. Сякаш списъка ми е празен.
Защото сега с възрастта осъзнаваме, че животът ни е пълен с материални неща, които не задоволяват истинските копнежи на сърцата ни.
Сърцата ни копнеят за любов.
Любов, която Господ ни е дал, за да споделяме.
Най-грозното в това чувство е, че то не може да бъде поднесено в подаръчна торбичка или опаковано в шарена хартия. То идва от останалите хора. Идва от нашата интуиция.
Тази Коледа си обещах любов. Да давам още и още на останалите, но най-вече на себе си. Трудно е да търся любов, ако не мога да я намеря в себе си.
Затова тази Коледа не се нуждая от лъскав подарък, за да накарам сърцето си да се чувства добре. Нуждая се само от любов. „Списъкът ми с желания“ не включваше нищо друго, защото така трябва да бъде. Предполагам, че тези, които са близки до сърцето ми, ме познават и знаят за каква любов мечтая.
Ценя моментите повече, отколкото притежанията. Стига моментът да не е празен, не ме интересува какъв подарък се крие под красивата хартия.
Много хора биха избрали да стоят под коледното дърво, но някои ще поемат по неутъпкания път. Макар и да означава да се изправиш срещу непознатото, има много, което можеш да получиш в замяна. Когато животът стане прекалено алчен, трябва да си вземем почивка и да се огледаме за нещата, които ни предлага животът. Може би най-доброто време за това е Коледа. Когато напускането на комфорта на непознатото побеждава нашето любопитство, трябва да спрем за момент. И след това да продължим да откриваме какво е животът за нас, да продължим да получаваме това, което е наше, да продължим да преследваме мечтата си, която може и да не е тук утре.
НАЗАД
