Нагледах се на глупави мъже.
Наслушах се на празните им думи.
Опъвах им спасително въже,
отвръщаха с предателски куршуми.
На рамото им днес една лежи,
а утре вече в другата се влюбват.
Дотегна ми от хитрост и лъжи.
Уж мамят мен, а себе си погубват.
До смърт ме отегчиха с наглостта
от роля в роля вечно да прескачат,
загърбили срама и съвестта.
Постъпките им пет пари не значат.
Накичени със женска суета,
забравили какво е мъжка дума -
такива са мъжете ни сега.
А истинските май ги тръшна чума.
И нито кост, и нито вест от тях...
Изчезнаха в безкрайната вселена.
И аз умирам, вътрешно, от страх,
че мястото им трябва да заема.
Автор: Васка Мадарова
НАЗАД
