Още от малка винаги съм си мечтала за любовна история, като от приказките. Струваше ми се невероятно дори само идеята да имаш някое специално момче до себе си... Някое момче, което да те обгрижва, да те глези, да те подкрепя и да бъде винаги до теб - точно това съм искала винаги.
Времето минаваше и колкото повече порасвах, толкова по-ясно ставаше, че приказките не винаги имат предопределен щастлив край, а повечето дори се превръщат в урок, който да научим, след направените грешки. Понякога просто се налага бързо да пораснеш, да бъдеш силна и да преживееш случилото се.
Моята история започна, когато за пръв път го погледнах.
Той беше висок, имаше брада и нямаше как да остане незабелязан за дълго - лъхаше на тестостерон и мъжество. Няма нищо лошо в него, за което можеше някой да се хване освен... възрастта му.
Аз бях по-млада от него и честно казано си мислех, че по-скоро би излезнал с някоя на неговите години, отколкото с мен. Да, обаче съм грешала. Всъщност химията помежду ни беше много по-голяма, отколкото възразстовата яма, която ни разделечаваше.
Ето че след невино флиртуване месеци наред, дойде време за първата ни целувка.
Започнахме да се виждаме все по-често, докато в един момент той просто не каза, че аз, 22-годишната сигурна в себе си девойка, трябва да спра да се надявам, че ще го променя някой ден - просто съм прочела грешно знаците. Той не желаел сериозно обвързване.
Изненада! Ама това наистина беше от нещата, които не можех да променя.
Аз мислех, че ще играя играта по моите правила и ще успея да го накарам да пожелае официално и сериозно да бъде с мен. Представях си как всичко ще има щастлив край като в американските филми, но не - това не се случи. Каквото наистина стана между нас беше, че се след като се раздлихме ме накара да се почувствам много несигурна в себе си и разтърсена психически. Моята най-добра приятелка бе до мен през този период и бе обсипвана само от хленчене и драма - но нали за това са истинските приятели...
Единствено съжалявам, че не мога да се върна назад във времето, защото ако можех, изобщо нямаше да се влюбя в този човек. Но пък хората са го казали: "Приемете разочарованията като обогатяване на житейския опит." А и как щях да ти дам насоки сега, скъпа моя dama, която четеш това.
Ако той каже, че не желае да се обвързвате - повярвай му, истина е. Не те лъже. Може да си най-прекрасната жена на Земята, да му даваш всичко от което е имал, има или би имал нужда, но повярвай ми, щом е казал, че не иска отношенията ви да прераснат в нещо сериозно, значи наистина не го иска. Взаимно си губите времето, а ти от твоя страна хабиш своите енергия и усилия напразно.
Неприятно, но факт. Аз знам какво е... Но не се предавай!
Сложи себе си на първо място, момиче! Нека ти си тази, за която той не може да спре да мисли и да иска, а не обратното. Нека той прави жертвите, а не ти! Нека дава всичко от себе си в опит да те задържи в живота си, колкото и да му е трудно.
Ти не заслужаваш любов наполовина, защото ти не си половина, ти не даваш половин любов. Ти заслужаваш всичко! Ти заслужаваш света, мило момиче! След като вече и аз, и ти знаем това, е време да възвърнем надежда, че всичко, което заслужаваме, ни чака някъде там и ще ни сполети, за да ни дари с щастие и любов.
Не забравяй, че заслужаваш най-доброто и не трябва да се примиряваш с по-малко!
НАЗАД
