Тя бе от онези жени, които предпочитаха да се влюбват в моментите, които оставяха мъжете в живота ѝ.
Пускаше ги да отминат, дори без да знае имената им.
Достатъчно ѝ бе да запази спомена за ръцете му, които дори не е докоснала; за съчетанието на ризата и очите му; за усмивката.
Споменът за светлината, която падаше по лицето му... За определени секунди. Това ѝ стигаше.
Тя завинаги ще го обича, прибирайки се в самотната си къща.
Да, тези жени имат най-много мъже в живота си, дори да са се любили само с един."
Автор: Радослав Гизгинджиев
НАЗАД
