Зачеването и отглеждането на едно дете е достатъчно трудна задача - но историческите сведения сочат, че една жена е родила 69 деца. Дали това е вярно? И дали съвременната медицина ще премине още по-далеч? Разказваме днес:

Оказва се, че през XVIII в., наистина е съществувала такава жена и това е семейството на руския селянин Феодор Василиев.

Първата му съпруга, чието име е изгубено в историята, държи световния рекорд за раждане на най-много деца. Според доклад на местен манастир до правителството в Москва, между 1725 и 1765 г. г-жа Василиева е родила 16 двойки близнаци, седем двойки тризнаци и четири двойки четиризнаци в продължение на 27 отделни раждания. Общият брой е точно 69 деца.

И така, възможно ли е изобщо да се родят над 60 деца?

Според експерти по репродукция се оказва, че една жена може да стане майка на повече деца, отколкото някога сме смятали за възможно.

Първо, нека разгледаме математиката в доклада на Василиев. Би ли имала достатъчно време за 27 бременности в рамките на 40-годишния период, за който се твърди? Първоначално отговорът изглежда положителен, особено ако се вземе предвид фактът, че тризнаци и четиризнаци обикновено се раждат в по-кратки от средните срокове.

Така се оказва, че г-жа Василева е била бременна общо 18 години.
Някои груби изчисления: 16 близнаци, умножени по 37 седмици; седем тризнаци, умножени по 32 седмици; четири четиризнаци, умножени по 30 седмици. Ако ги съберем, г-жа Василиева би била бременна 18 години от общо 40 години - половината от времето или две десетилетия, през които тя се е хранела не просто за двама...

Но дали това би било възможно в действителност, е друг въпрос. Като начало, би ли могла тя да бъде достатъчно плодовита през такъв дълъг период от време? Жените обикновено преминават през първата си менструация на около 15-годишна възраст, когато яйчниците им започват да освобождават обикновено по една яйцеклетка на всеки 28 дни. Тази овулация продължава до изчерпването на яйцеклетките, доколкото ни е известно, в менопаузата, чието типично начало е 51-годишна възраст.

Много преди менопаузата обаче плодовитостта на жените рязко спада. Експерти гинеколози споделят, че процентният шанс за раждане на бебе, когато жената е на 45 години, е около 1% за всяка менструация.

С напредването на възрастта количеството и качеството на яйцеклетките намалява. По средата на развитието на плода неродените жени имат до седем милиона незрели яйцеклетки, но се раждат с близо само един милион яйцеклетки. След това само няколкостотин хиляди яйцеклетки се запазват в зряла възраст. А от тях само около 400 някога съзряват и в крайна сметка овулират, ако приемем, че потенциалното раждане на деца продължава 30 години.

Последните от тези яйцеклетки, овулирани в края на периода на плодовитост на жената, имат много по-големи шансове да получат увреждания и мутации, като например хромозомни аномалии. Много бременности с тези нетипични яйцеклетки се прекратяват.

Повечето жени не забременяват след 42-44-годишна възраст. Но има все повече изключения за такива дами, забременели в края на 40-те или дори 50-те си години.

Освен това способността за забременяване намалява с всяка бременност, тъй като последователните раждания се отразяват на репродуктивната анатомия на жената. И ако госпожа Василева е кърмила, както може да се очаква от една селянка по това време, която не е можела да си позволи да държи медицински сестри, организмът ѝ не би имал овулация. Следователно Фьодор и съпругата му е трябвало да имат огромен късмет, за да правят всичко както трябва до 50-те ѝ години.

Препятствията за появата на 69 деца на бял свят обаче едва ли спират дотук. Забавянето на „биологичния часовник“ на жената е много логично от еволюционна гледна точка, тъй като износването и раждането на дете е изключително трудна задача, която се усложнява с възрастта. Тъй като бременността е най-тежкото физическо изпитание, през което преминава женското тяло.

Точно това е, което наистина започва да подкопава достоверността на твърдението за раждането на тези 69 деца - особено като се има предвид обстановката преди стотици години в руската провинция.

В развитите страни модерните акушерски грижи, като например цезаровото сечение, необходимо по медицински показания, са намалили майчината смъртност. Според най-новите статистически данни на Световната банка в Обединеното кралство само осем жени на 100 000 живородени деца умират поради проблеми, свързани с бременността, докато са бременни или в рамките на шест седмици след приключване на бременността. В същото време в една от най-бедните страни на планетата, Сиера Леоне, майчината смъртност е 1 100 на 100 000 живородени деца.

Предположението, че г-жа Василиева е преживяла 27 раждания, е доста съмнително, тъй като в миналото всяка бременност е представлявала риск за живота на майката. Забележително е, че рисковете за сериозни, смъртоносни усложнения, като например кръвоизливи, рязко нарастват при многоплодни раждания, като например четириплодни. А тогава всяка бременност е била усложнение, дори и едноплодната.

Многобройните зачевания на тази жена с близнаци, тризнаци и четиризнаци допълнително накърняват достоверността. Плодните близнаци и техните по-многобройни пермутации се появяват по един от двата начина: или няколко овулирани яйцеклетки се оплождат успешно от сперматозоиди - т.нар. братски близнаци - или една оплодена яйцеклетка се разделя на два или повече жизнеспособни ембриона, което води до еднояйчни близнаци с еднакъв генетичен код.

Склонността към раждане на близнаци не се среща често в семействата, така че може ли г-жа Василева да е била екстремен пример?

Като цяло тези случаи са много редки. В Обединеното кралство през 2012 г. например шансът за раждане на близнаци е бил едва 1,5 % от бременностите; на тризнаци - нищожно малки три десети от процента, а на четиризнаци или повече - само три случая от 778 805 майчинства, според статистиката, изготвена от Фондацията за многоплодни раждания.

Вярно е, че склонността към раждане на близнаци се среща в семействата, така че съпругата на Феодор вероятно би могла да бъде просто краен пример. Но като цяло вероятността г-жа Василева да е заченала и преживяла раждането на 16 близнаци, да не говорим за четиризнаците, изглежда астрономическа.

Още един червен флаг в историята на Василеви: предполага се, че 67 от тези 69 деца са оцелели в детска възраст. През XVIII в. детската смъртност е била висока при пълните едноплодни деца и още повече при децата от по-висок порядък, които почти винаги се раждат преждевременно и не са толкова здрави. Дори днес да има четири двойки, не е сигурно, че всички ще оцелеят.

И накрая, има един въпрос, който предизвиква недоумение: коя жена би искала да направи това?

Ако все пак това е вярно, тежките задължения по отглеждането на децата биха могли да са част от причините, поради които след десетилетия брак двойката Василеви се разделя. Старецът Феодор си взел втора съпруга, за която се твърди, че имала „само“ 18 деца.

И така, каква е действителната граница? Отговорът на този въпрос днес е сложен, тъй като „естествените“ граници на потомството от една жена вече не се прилагат стриктно.

Като начало, разработените в края на 70-те години на миналия век технологии за асистирана репродукция (АРТ) водят до рязко увеличаване на броя на близнаците, тризнаците и т.н. Фактът, че сурогатните майки вече могат да носят биологичните зародиши на други хора, също потенциално увеличава максималния възможен брой деца в едно семейство.

Но може би най-интригуващото е, че резултатите от изследванията през последните няколко години подсказват, че външните граници на женската репродукция могат да бъдат много по-големи, отколкото можем да си представим. Последните проучвания показват, че яйчниците на жената съдържат „стволови клетки“, които, ако бъдат стимулирани по подходящ начин, биха могли да ѝ позволят да произвежда яйцеклетки в почти неограничен брой.
Въпреки че стволовите клетки на яйцеклетките не произвеждат яйцеклетки при хората, те произвеждат при други същества. Женските мухи редовно правят свежи яйца по този начин.

Има твърдения, че този механизм може да бъде включен и при жените, за да помогне на тези, чиито налични яйцеклетки са в тежко състояние или са преждевременно изчерпани вследствие на лечение на рак, например.
Теоретично жените биха могли да приличат повече на мъжете - с възможност да станат майки на стотици, ако не и на хиляди деца.

Целта на тези изследвания не е да се отворят вратите за жени, които да имат хиляди деца. Идеята е да се подпомогне плодовитостта на тези, които се борят за нея. Все пак експертите се надяват, че това може да изравни условията, когато става въпрос за плодовитост при двата пола.

В края на краищата, мъжете произвеждат милиони сперматозоиди през целия си живот, което означава, че по същество нямат други естествени ограничения за броя на децата, които могат да създадат, освен наличните партньорки в овулация. Преди около 800 години завоевателят Чингис хан вероятно е създал стотици деца в своята империя, обхващаща целия азиатски континент; генетични данни сочат, че около 16 милиона души, живеещи днес, са негови потомци.

Теоретично мъжете могат да станат бащи на деца до много напреднала възраст и ако започнат да зачеват тези деца на младини, то тогава би могъл да се повтори моделът на Чингис хан.

Ясно е, че този сценарий на майки с безброй деца ще предизвика доста вълнение, ако се осъществи - може би дори повече, отколкото 69-те деца на госпожа Валентина Василиева...