Тя роди собствената си внучка: Историята на една по-различна сурогатна майка

51-годишна дама от Северна Дакота, страдаща от множествена склероза, роди собственото си внуче, след като стана сурогатна майка за дъщеря си. Шери Диксън, която има 3 собствени деца, се е съгласила да износи бебето на дъщеря си Манди Стивънс, след като 32-годишната Манди и съпругът й дълги години се борили с безплодието.

Манди и съпругът й мечтаели за бебе от деня, в който станали съпруг и съпруга през 2013 година. За съжаление, многобройните им опити били неуспешни. Тя все пак успяла да забременее чрез ин витро процедури и всичко изглеждало безупречно при прегледите. Уви, Манди родила преждевременно и лекарите не успели да спасят малкият Тео.

„Беше съкрушително“, разказва тя. „Носиш бебе толкова дълго и изведнъж животът ти го отнема за секунди. Сякаш целият ми свят рухна в този момент.“

Шери споделя колко е било трудно да гледа как дъщеря й се бори с мъката след загубата на Тео.

„Да видиш как детето ти губи детето си е най-ужасяващото нещо на света.“

Заради предупрежденията на лекарите, че след като веднъж е родила преждевременно, рискът това да се случи повторно е огромен, Манди решила да не рискува отново с ин витро процедури. Докато със съпруга й обсъждали дали да осиновят дете или да търсят сурогатна майка, собствената й майка се намесила.

„Реших, че щом ще търсят някой, който да износи внучето ми, по-добре да предложа помощта си“, разказва Шери.

Но имало още няколко неща, които трябвало внимателно да бъдат обсъдени.

Шери е на 51 години и страда от множествена склероза. Това можело много да й попречи през бременността. В крайна сметка докторите преценили, че би било безопасно да поеме подобен риск, тъй като болестта била в ремисия, а и бременността би могла да е полезна за състоянието й.

След два опита за зачеване чрез ин витро, миналият ноември, Шери разбрала, че е бременна с детето на дъщеря си и зет си. Тя споделя, че бременността е лесна, но истинската трудност идва с раждането.

„Да родиш на 51 е в пъти по-трудно от това да родиш на 33, на колкото бях, когато най-малкото ми дете се появи на бял свят“, разказва тя. Но със сигурност малкото момиченце, което се роди през август, си е заслужавало мъките.

„Понякога поглеждам към бебето и си казвам „Успяхме. Всички заедно успяхме. Не, че някога ще можем да преодолеем истински болката от изгубеното дете. Но поне успяхме да си върнем надеждата.“, завършва историята си Манди.

НАЗАД