любимецът на българската публика – Тодор Колев. Вероятно повечето от вас знаят наизуст реплики от филмите и песните му. Но освен с едни от най-убедителните образи, които е изиграл, този знаменит българин ще остане завинаги жив в нашите сърца и някои реплики с които израснахме, с които ще остареем и с които завинаги ще го запомним!
Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.
Имам мечта, която обаче е неосъществима - да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка...
Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.
„Ало чичо, защо кашляш?" - телефонна реплика от сцена, в която Тодор Колев играеше ролята на наивен наркотрафикант, изпратен да мине границата от тайнствения си чичо.
Лошо, Седларов, лошо! – „Опасен чар“
"Дет ис дъ куесчън“, както е казал джентълменът Хамлет. – „Опасен чар“
Ти ше си лягаш ли? – „Господин за един ден“
Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип. – „Опасен чар“
Знаеш ли, братчед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие! – „Двойникът“
Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може. – „Господин за един ден“
Брат’чед, свалих я… Димитрова, тя те обича. – „Двойникът“
Ако имаме късмет, това ще се роди в Америка. – „Господин за един ден“
Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край! – „Двойникът“
Икономията е майка на мизерията. – „Опасен чар“
Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?
Ненавиждам безумните реалита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя.
Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава - с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.
Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше “Как ще ги стигнем… с Тодор Колев”. Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем.
НАЗАД
