„Ти винаги ще се чудиш какво може би си изпуснала.“ – повтаряше той и отчасти му вярвах.
Истината е, че в любовта има много магия. Не знам дали е в споделянето, или в романтиката.
Харесва ми да мисля за хубави неща като квартала му, гледката от прозореца на апартамента, извивката на гърба му. Но ми отне време да осъзная какво има по-голямо значение – тишината, разговорите, които отбягвахме, защото знаехме, че няма да са леки, напрежението.
Сега гледам различно на връзките. Истината е, че любовта невинаги идва. Желанието за интимност и страстта не са начин да опознаеш някого.
Той вече не е мой, а аз не съм негова вече, за да се опитаме да поканим любовта при нас.
„Не можеш да изгубиш нещо, което никога не е било твое.“ – ми каза приятелка.
Сега виждам всичко ясно. Изгубихме се някъде там, по пътя към нас.
НАЗАД
