Топ 10 на най-големите гаднярки в киното

Какво кара една жена да бъде истинска гаднярка в даден филм? Избрахме четири критерия, по които ги класифицирахме:

1. Тя отхвърля или е напълно безразлична към социални норми и очаквания. Жени като нея определено прекрачват границата и пренебрегват правилата.

2. Тя не се подчинява на патриархата и е твърдо против доминирането на мъжете в обществото.

3. Тя напълно контролира сексуалността си. Понякога я използва като оръжие, понякога като средство за манипулация, но никога не се определя с мъжете, с които спи.

4. Тя отказва да приеме нещастието в живота си.

Ето ги и тях:

10. Лисбет Саландер (Руни Мара) в "Мъжете, които мразеха жените"

Шведската трилогия за непокорната хакерка Лисбет и журналиста Микаел предизвика истински фурор, когато се появи на екран. Номинираната за „Оскар” Руни Мара, която се превъплътява в ролята на Лисбет Саландер, е загадка, която е трудна за описание. И именно това я прави толкова завладяваща. Ексцентричната млада, арогантна и татуирана млада хакерка се влюбва в журналиста Микаел, нает от Хенрик Вангер, за да открие убиеца на изчезналата преди четиридесет години негова племенница. Образът и брилянтният ум на дамата се преплитат със затворена в себе си, лесно ранима душа, криеща под грубата си, антисоциална външност и поведение тежка травма от миналото, последиците от която я преследват с пълна сила. Финалът на филма е повече от силен.

9. Робин Дейвидсън (Миа Васиковска) в "Стъпки"

Звездата от "Алиса в Страната на чудесата" и "Джейн Еър" Миа Васиковска влиза в ролята на пътешественичката Робин Дейвидсън, която преминава над 1700 мили през пустинята на Австралия заедно с вярното си куче Дигити и четири камили. Фотографът на National Geographic Рик Смолан документира невероятното пътешествие по пътя й. Освен че „Стъпки” се характерезира с изключителна визия, героинята на Мия е повече от сурова към себе си, предпочита шепота на пустинята, компанията на кучето си, камилите и студения пустинен вятър. Тя е трудна за разбиране до етапа, в който започваме да се идентифицираме със стремежа й да се избави от шума на съвременния свят. Коренно различна е позицията на фотографа, снимащ всяка стъпка от маршута на пътешественичката. В началото за него тя е отчуждена, но на финала той сякаш се променя под въздействие на харизматичната й суровост.

8. Кристъл (Кристин Скот Томас) в "Само Бог прощава"

"Само Бог прощава” е хипнотична смесица от темите за насилието и възмездието, пропита с разяждащи червени тонове. Историята разказва за Джулиан (Райън Гослинг), който живее в изгнаниe в Банкок, където управлява тайландски боксьорски клуб, служещ като прикритие за операцията по пренасяне на наркотици, ръководена от семейството му. Когато убиват брат му Били, майка им Кристъл (Кристин Скот Томас) пристига в града. Тя е жадна за мъст и принуждава Джулиан да намери убиеца. Героинята на Кристин Скот Томас е майка чудовище, разрушителна и изключително алчна. Тя е нещо като нова версия на шекспировата лейди Макбет, която е арогантно-вулгарна богата американка, лишена от женственост, просмукана от идеята за безскрупулно отмъщение.

7. Ейми Дън (Розамунд Пайк) в "Не казвай сбогом"

Изключителната Розамунд изиграва повече от невероятно ролята си на Ейми. "Не казвай сбогом" представя странните хрумвания на режисьора Дейвид Финчър и едновременно с това изкарва най-доброто от актьорите Бен Афлек и Розамунд Пайк. Историята започва с младото перфектно семейство на Ейми и Ник Дън, но малко по-късно откриваме, че дамата, чиито родители са я превърнали в дете-чудо, главен герой в поредица от детски книги, слага край на перфектния си образ и... Един ден дори изчезва, като оставя целия живот на семейството й да стане публичен. Шокът идва, когато ставаме свидетели на перфектно инсценирано отвличане от... самата секси и пленителна Ейми.

6. Джо (Шарлот Генсбур) в "Нимфоманка"

Втората част на филма на датския режисьор Ларс фон Триер е търсене на изгубения оргазъм, който любовта е отнела на младата Джо. Тя е жена, която е изцяло обсебена от собственото си удоволствие, без значение със или без мъж, и е готова на всичко за да го има. Бруталността и реализмът се преплитат в тази лента, която според някои е с неморално и некоректно съдържание. Наситено произведение, създадено да шокира, да провокира и да вдъхнови публиката.

5. Мая (Джесика Частейн) във "Враг номер едно"

Мая влиза в ролята на следовател, посветил десет години от живота си в преследването на най-търсения в света терорист - Бин Ладен. След терористичния атентат на 11 септември 2011 година, ЦРУ започва разпити на заподозрени агенти на Ал Кайда по света с цел да установи местонахождението на укриващия се терорист. Мая е млада, наивна, безлична, работохолизирана, невротична, средностатистическа американка, която обаче е и много добър шпионин. И ако се вярва на това, че добрият шпионин отдава целия си живот на залавянето на един престъпник, то в края на лентата разбираме, че Мая дърпа конците през цялото това време.

4. Лиса Коен (Ана Пакуин) в "Маргарет"

Героинята търси одобрение от обществото с един грешен облик на светица, приела своеобразно личната вина, за да може да изкупи осъзнатия си егоизъм и манипулативност и по този начин да прикрие комплекса си за справедливост. Целта на нейния образ е да накара зрителя едновременно да я мрази и обича, като същевременно историята отива много по-далеч отколкото се вижда. Героинята на Пакуин е досадна, нахална и груба, но отстоява своето и не отстъпва пред нищо.

3. Миа (Кати Джаврис) в "Аквариум"

Премиерата на филма бе в Кан през 2009 г., когато Андреа Арнолд със своя "Аквариум" успя да си спечели заслужени похвали за своята невъзмутима история. В нея се разказва за живота на 15-годишната Миа, която е хваната в капана на произхода си. Тя живее с майка си Джоан и по-малката си сестра Тайлър в беден краен квартал, в който насилието, алкохолът и наркотиците дебнат отвсякъде. Единствената стабилност на героинята идва от тайната й мечта – да се научи да танцува хип-хоп. Но след появата на новия любовник на майка й Конър (Майкъл Фасбендър), животът на Миа се променя коренно.

2. Ема Речи (Тилда Суинтън) в "Аз съм любовта"

Разкошният филм на италианеца Лука Гуаданино от 2009 г. ни представя живота на фамилия от висшата буржоазия в Милано, който по-късно се превръща в антична трагедия, когато примерната съпруга и майка неочаквано въстава срещу семейните порядки. Малко след смъртта на най-стария член на семейство Реки, нещата започват да се променят. Големият син Танкреди всъщност решава, че ще продаде семейния бизнес, Ема започва страстна афера с доста по-млад от нея мъж, докато дъщеря й невъзмутимо признава, че е лесбийка. По този начин режисьорът Лука Гуаданино бързо ни въвежда и в основната идея на филма – модерното италианско семейство, раздвоено между сигурността на традициите и желанието за индивидуален начин на живот. Ние аплодираме прекрасното бягство на Ема от уморения брак и скучния живот, като едновременно с това я определяме като една от най-великите героини в киното.

1. Жюстин (Кирстен Дънст) в "Меланхолия"

Героинята на Кирстен Дънст е повече от маниакално депресивната жена, която проваля сватбата си, след което бавно идва на себе си точно в навечерието на края на света. Режисьорът Ларс фон Триер ни лишава от възможността да разберем защо всъщност е нещастна неговата главна героиня. Единственото, което вижда зрителят, са външните проявления на депресията й, докато тя предава бъдещия си съпруг, напуска работа и потъва в един мрачен свят на нихилизъм, от който изплува, за да произнесе присъда над целия свят: „Земята е зло. Не трябва да тъжим за нея”. Тя разбира безсмислието на брака, както и че всички малки неща, които се опитваме да направим, за да разкрасим живота си, които обаче не означават нищо и са неизбежно безплодни. "Животът е само на Земята, и то не за дълго."

НАЗАД