Това, че спрях да те преследвам, не значи, че спрях да те обичам. Значи само, че правя крачка напред и избирам да се освободя от болката, която ми носеше ти. Избирам да се освободя от кошмарното ни минало, за да изградя за себе си ново бъдеще.
Да те преследвам беше като да се моля за сняг през лятото – осъзнах, че губех времето, енергията и усилията си. Губех себе си.
Вместо да те чакам и да се надявам, че ще се върнеш, аз избрах да се пусна. Да те пусна.
Нямаше смисъл да се държа за нещо, което съществуваше само в главата ми. Бях пленница на това нещо толкова години, без да осъзнавам колко нереално е било. Сега обаче видях. Разбрах. Осъзнах. Сега съм различна. Сега се фокусирам не върху теб и върху моята илюзия за нас. Сега се фокусирам върху себе си. Ти живееш своя живот. Време е и аз да заживея моя.
Не казвам, че с теб изпитах само болка. Имаше и хубави моменти, и тежки, и смях, и сълзи. Но негативното беше повече, в пъти повече от позитивното. Сега имам нужда от други емоции. Имам нужда от друг живот. Имам нужда да съм друга.
Имам нужда да го направя заради себе си. И ако това да направя най-доброто за себе си значи да си тръгна от теб, аз съм готова да го направя. И вече го правя. Ако това да изгубя връзка с теб, значи да се отворя за нова и истинска връзка със себе си, аз съм готова да го направя. И вече го правя. Ако това да не ти позволявам вече да виждаш сълзите ми, значи да стана силна, аз съм готова да го направя. И вече го правя...
Повече няма да се задоволявам с по-малко от това, което заслужавам. Повече няма да крада от себе си радостта, на която имам право. Повече няма да задушавам любовта към себе си, за да разпалвам любовта си към теб.
Тръгвам си, но отнасям и хубавите моменти със себе си. Защото ги имаше. И бяха истински. Ние бяхме истински. Бяхме тандем – аз и ти. Сега обаче е различно. Сега ти ще си ти, а аз ще съм аз.
Но това, че избирам да сложа край и да поставя себе си на първо място, не значи, че ще спра да те обичам. Защото там, в ума ми, продължаваш да си ти. Там, в сърцето ми, продължава да има едно място, което е заето от теб.
Ти остави отпечатък върху мен и никой не може да го заличи.
И аз винаги ще те обичам. Ще те обичам като човека, който ме промени, който ме накара да се обърна към себе си и да обичам себе си повече, отколкото преди. Ще те обичам като човека, който ми помагаше в тежки моменти. Ще те обичам и ще оставя едно местенце в сърцето си за теб, което ще можеш да откриеш, дори когато се видим чак след 5 или 10, или 20 години. И ако се видим, ще искам да ми разкажеш за своя живот на чаша кафе... в нашето кафене.
Ще те обичам и ще се моля да си щастлив. Ще се моля да постигнеш всичко, за което мечтаеш и за което се бориш.
Защото ти беше човекът, в когото се влюбих истински за първи път. И това не се забравя.
Автор: Кейт Пелареха
НАЗАД
