Ето, че отново настъпи онова време от годината, в което витрините на магазините са отрупани с плюшени сърца и гушнати мечета, а луксозните бонбони в магазините са с романтична опаковка и отстъпка в цената. Да, знаците посочват, че идва 14 февруари и празничната атмосфера дебне от всеки ъгъл.
Но какво се случва, ако не само си сама на празника на влюбените, а всъщност дори лекуваш разбитото си сърце в този момент? Как да се справиш със захаросаните призиви за любов, когато дори мисълта за подобна близост кара раната в душата ти да се свива от болка?
Не е лесно. И много зависи на кой етап от раздялата се намираш. Защото, колкото по-скоро ти се е случило да разбият сърцето ти, толкова агонията е по-силна и те кара да мислиш, че положението е безнадеждно. Но не е точно така. Не се притеснявай, когато мине известно време и имаш вече необходимата перспектива, с която да погледнеш назад, ще видиш, че надеждата е била там винаги.
Знам, че понякога си мислиш, че това усещане за пустота никога няма да те напусне. Знам, че пазиш скъпите спомени на съкровено място в паметта си, дори и пред никого да не говориш за тях. Знам, че понякога разглеждаш общите ви снимки преди да заспиш и се питаш как можа всичко така зловещо да се обърка. Знам, че особено тези дни, когато щампи на пухкави Купидончета те гледат от всяка витрина, в теб се прокрадва тънката нишка на ревността, заради която се питаш с какво ли щастливите двойки са заслужили щастието си. Знам, че понякога си мислиш, че разбитото ти сърце никога няма да оздравее. Знам, че си повтаряш, че няма да допуснеш отново това чувство в живота си, защото понякога то идва съвсем неканено, а друг път си тръгва толкова ненадейно, че оставя след себе си само бъркотия, която трябва да бъде оправена, за да се върне всичко към предишния си ред.
Знам, че тези мисли ти изглеждат като спасителен пояс, към който се придържаш в бурното море на неизвестното. И знам, че в този момент най-малкото, от което имаш нужда, са съветите на един непознат. Но, макар и личната ти болка да ти се струва прекалено лична, трябва да знаеш, че много от нас са минали по този път. И може би имаме какво да ти кажем.
Отпусни се. И не слагай бариери пред емоциите си. Когато потискаш чувствата си, те не си отиват от теб. Намират си тихо местенце, в което свиват гнездо, и понякога изглежда, че вече ги няма, докато всъщност просто подремват и изчакват момента, в който да те изненадат неподготвена. Прегърни тези емоции, които бушуват в теб сега. Вслушай се в тях. Чуй урока, който ти носят. Защото този урок е важен за теб. С него ще израснеш и ще минеш на следващото ниво, на което ще си много по-подготвена да излезеш отново на ринга на любовта.
Опознай се. Вгледай се в силните и слабите си страни. Работи върху себе си. Изгради силна връзка със самата теб. Инвестирай колкото време и усилия са ти необходими, за да бъдеш човека, който искаш да си. Това никой друг не може да ти го даде, дори и този, който те обича най-силно. Ако сама не се погрижиш добре за себе си и не си дадеш любовта, от която имаш нужда, няма кой да го направи вместо теб.
Не си забранявай да обичаш. Може би в момента ти изглежда невъзможно да ти се случи отново. Може би си мислиш, че имаш воля над чувствата си и би се спряла, когато любовта отново почука на вратата ти. О, мило момиче, никога не се случва така. Спри да го мислиш толкова много. Един ден, може би когато най-малко очакваш, ще усетиш, че сърцето ти вече е крепко и здраво и влюбено бие в гърдите ти. Просто защото си открила някой, който е дошъл при теб с необходимото количество нежност, грижа и внимание. И с присъствието си е направил така, че спомените от стари болки и влюбвания са избледнели до забрава в паметта ти.
Бъди смела. Тогава само бъди смела. Не се страхувай от това чувство и не се затваряй в черупката си. Някой някъде там има ключ за всички крепости, с които си обградила чувствителната си сърцевина, и този човек… си самата ти. Просто бъди разумна кого каниш в живота си. Защото този, когото поканиш, може би ще остане завинаги. За това трябва да си сигурна, че идва, воден от доброта и обич.
А дотогава… направи си сама най-сладкия подарък за празника, който е след няколко дни. Прибери се у дома. Налей си хубаво вино във висока чаша. Вземи си най-топлото одеяло и си пусни онзи романтичен филм, който те кара да плачеш и да се смееш едновременно. Ще мине време и ще бъдеш благодарна за този момент. Тогава вече ще знаеш, че си имала нужда от всички тези уроци, че си дори в болката е имало смисъл, че благодарение на всичко, което ти се е случило, си много по-силна и много по-обичаща от преди. Само не го изисквай от себе си на мига… Но бъде уверена, че точно това ще ти се случи в бъдеще.
Автор: Яница Христова
НАЗАД
