Стените на кулата не ви спасяват от самотата - те даже спомагат за нея. А животът, истинският живот, винаги се случва отвъд тях.
Имало едно време едно момиче на име Рапунцел. Тя била заключена във висока кула без врати и единственият, който можел да стигне до нея, била вещицата, която се провиквала: "Рапунцел, Рапунцел, спусни косата си!"
Приказката е привидно за деца, но изненадващо точно отразява психологията на много хора, които мечтаят да имат връзка и семейство, но подсъзнателно издигат невидими стени около себе си. Защо се случва това и как да преодолеем този страх разказва психологът Евгения Кончакова.
Без връзка и семейство: защо хората се озовават в „кулата“ на самотата?
1. Страх от изоставяне
Може би една от най-силните психологически бариери, която принуждава човек доброволно да се заключи в своята „кула“ е мисълта: „Ами ако той/тя се разочарова от мен?“. Това се превръща в невидима, но здрава стена, която възпрепятства хората от каквато и да е възможност за близост. Този страх се корени дълбоко в съмнението в себе си, стари травми или дори случки от детството, когато чувството на отхвърляне за първи път показва ясно, че „да бъдеш уязвим е опасно“.
Човек, който е контролиран от този страх, подсъзнателно избира пътя на отбягването. Той не смее да се открие пред другите, защото в главата му вече се е разиграл сценарий, в който е изоставен, предаден или просто разочарован. И тогава една мисъл в главата му прошепва: „По-добре е да спазваш дистанция, по-безопасно е“. Но проблемът е, че тази „сигурност“ е въображаема. Да, няма риск да бъдете отхвърлени, но така нямате и шанс да бъдете истински обичани, нужни и приети.
Какво да направите?
"Хората са склонни да искат да бъдат неуязвими и да се стремят да се защитят от всевъзможни страни. Те търсят финансова сигурност, емоционална сигурност, физическа сигурност и т.н. Тайната на неуязвимостта обаче е да не се страхувате да бъдете уязвими. Обстоятелствата може да са различни, важното е как се чувствате в тези обстоятелства. "Тези, на които им липсва смелост, се крият в кулата", коментира психологът.
Вашата „кула“ е опит да контролирате това, което не може да бъде контролирано - чувствата на другите хора. Но истинската свобода не е в избягването на болката на всяка цена, а да се научите как да живеете с идеята, че дори някой да си тръгне от живота ви, вие ще продължите да бъдете себе си. И тогава, стъпка по стъпка, вие ще започнете да се спускате от кулата със собствената си „коса“ не за да бъдете спасени, а за да излезете най-накрая пред света, в който не само страхът ви очаква, но и възможността за истинска близост.
2. В очакване на приказния принц
Дълбоко в себе си много жени си представят образа на точно този човек – идеален, създаден сякаш по поръчка, с безупречен характер, външен вид, навици и възгледи за живота. В главата им се появява успокояващата мисъл: „Правилният мъж ще се появи и тогава всичко ще се нареди“. Но животът не е приказка и хората не са герои от страниците на романтични книги.
Проблемът е, че очаквайки идеалният партньор, човек, без дори да го забелязва, започва да сравнява всеки нов познат с този измислен образ. И, разбира се, истинските хора никога не могат да спечелят срещу него, защото те просто имат свои собствени специфични черти на характера и недостатъци. Но точно в това е парадоксът: докато чакате перфектният мъж, подминавате онези, които биха могли да ви бъдат истински близки. Те не са перфектни, но са реални. Не са безгрешни, но са истински.
Какво да направите?
"За да обичате някого е важно да го познавате. Това помага да разберете другия човек - неговите ценности, характер, чувства и нужди. Колкото повече научаваме, толкова по-дълбоки и по-истински стават възприятията ни, което помага за развитието на доверие и емпатия. Това създава солидна основа за истинска любов, основана на взаимно уважение и разбиране", коментира експертът.
3. Травми от миналото
В определен момент от миналото си всеки е страдал - бил е предаден, изоставен, измамен. И сега в главата му се прокрадва защитната реакция: „И преди са ме предавали. Защо да рискувам отново?“ Този въпрос изглежда резонен. Защо доброволно ще отидете някъде, където може да пострадате отново? И ето по този начин психиката ви изгражда защитна бариера, тухла по тухла издигайки непревземаема кула около вас.
Но има един коварен парадокс - колкото по-здрави стават тези стени, толкова по-тих е звукът на живота извън тях. Да, тук е безопасно, но и самотно. Да, тук не можеш да пострадаш, но не можеш и да се зарадваш. Белезите от миналото започват да определят вашето настояще, а след това и бъдещето ви. Кулата, предназначена за временно убежище, рискува да се превърне в доживотен затвор, където вие самите ще станете главният надзирател.
Какво да направите?
"За да преживеете травмите от миналото си и да се подготвите за здрава връзка, важно е да преминете през процеса на възстановяване и да развиете или създадете нови поведенчески умения, както и да преосмислите вашите чувства и вярвания. Позволете си напълно да преживеете и изразите чувствата си относно миналите събития в живота ви, може би с помощта на терапия или подкрепа от близки. Разбира се, този процес отнема време и ще изиска от вас търпение, така че не бързайте.
Колкото по-спокойни сте, когато влезете в нова връзка, толкова по-вероятно е да направите правилния избор. Важно е да анализирате страховете и съмненията си, да разберете какво точно предизвиква недоверието ви и да работите върху преодоляването им. Когато разберете какви са вашите интереси, цели и хобита и ги изявите пред себе си и света, всичко това ще укрепи вашата увереност. Положителните примери могат да бъдат изключително вдъхновяващи. Те ще помогнат за възстановяването на вярата ви във връзките, а също и за формиране на представа за здравословни такива“, коментира Евгения Кончакова.
4. „Не съм достоен“ е най-коварната лъжа
Едно гласче в главата ви прошепва: "Кой би искал да бъде с мен?" и веднага се намират „доказателства“ в защита: твърде стар или твърде млад, недостатъчно успешен, с неособено привлекателен външен вид и с куп комплекси. Тези мисли обгръщат съзнанието ви и пречат на надеждата да пробие.
Но ето какво е важно да разберете: любовта не е покриване на стандарти. Тя не иска дипломи за отлични постижения. Истинската близост не се ражда между перфектни хора, а между онези, които се осмеляват да покажат своята истинска и искрена същност.
Вашата „недостатъчност“ е само субективна оценка, а не присъда. Някой, който може да ви обича истински, ще види не списък с недостатъци, а цялостен човек, с всичките му недостатъци и уникални черти.
Какво да направите?
Отговорът е лесен: не е нужно да бъдете „достатъчно добри“ за всички. Достатъчно е да бъдете себе си за онзи човек, който ще види във вас това, което вие все още не можете да видите в себе си. Любовта не започва със съвършенството, а със смелостта да кажеш: „Да, това съм аз и имам право да бъда обичана.“
Вашата кула е илюзия за сигурност. А истинският живот, любовта и семейството са някъде там, отвъд стените й. Време е да направите първата крачка.
НАЗАД
