Да останеш вкъщи при децата си или да се върнеш на работа, често ни изглежда като трудно решение, което изисква много безсънни нощи, прекарани в размишления, но според майката на две деца Катрин Стал решението може да е много по-лесно, ако просто послушаш сърцето си:
„Наскоро разговарях с една моя приятелка и двете се оплаквахме от проблемите, с които се сблъсква всяка майка – болните деца, безсънните нощи, промените в настроението и виковете. „Майка ми казала на своя приятелка, че много ми харесва да бъда майка, която си стои вкъщи”, разказа ми моята приятелка. „А аз си помислих: „Така ли?!”. И двете избухнахме в смях, защото това е нашият парадокс – две високообразовани жени, които са избрали да останат у дома с малките си деца; две жени, за които чаша вино в 16.30 ч. следобед не е просто награда, а нужда; две жени, които прекарват дните си в спорове с децата си за това дали наистина трябва да се носи бельо; две жени, които са на крачка от лудницата след всяка нарочно разлята чаша. И все пак – двете не бихме избрали никакъв друг живот.
Често водя този разговор с приятелките си (а дори още по-често – с гласа в главата ми) – защо съм избрала да съм майка, която стои вкъщи при децата си? Не е никак лесно да отговориш на този въпрос, или поне на мен не ми е. Преди да се родят децата ми, имах журналистическа кариера, която обожавах (очевидно не съм я загърбила съвсем, иначе нямаше да четете този текст). Имам диплома в областта, в която исках да се развивам, и след няколко не особено перфектни работни позиции, накрая намерих своето място и кариерата ми изглеждаше блестящо.
Родих първото си дете няколко седмици преди 32-ия ми рожден ден, когато бях на онзи професионален етап, в който можех да се занимавам само с неща, които исках, когато бях достатъчно уверена в своята стойност и умения. Дори заплатата ми не беше никак лоша, но въпреки своята амбиция, винаги съм знаела, че накрая ще съм майка, която си стои у дома. Много преди да погледна за първи път дъщеря си, аз знаех, че да се върна на работа на пълен работен ден ще е грешно решение за мен.
Реших да направя анкета сред моите приятелки и познати, които са избрали също да останат у дома при децата си. Всички те бяха на различна възраст и с различни професии, но се оказа, че винаги са знаели какви майки искат да бъдат. Някои от приятелките ми казаха, че искат да останат вкъщи, защото техните майки също са били домакини или защото майките им са работели и рядко са ги виждали у дома. Други осъзнаваха, че детството на децата им ще отлети много бързо и искаха да прекарат възможно най-много време с тях. Но всеки път, когато ги питах дали решението да напуснат работа си е било трудно, те ми отговаряха по един и същ начин – не. Те винаги са искали да бъдат точно такива майки.
Същият категоричен отговор получих и от моите работещи приятелки – всички те са знаели, че искат да се върнат на работа, след като имат деца. Някои от тях отново взеха за пример собствените си майки, а други казаха, че обичат твърде много работата си. Но тези мои приятелки са знаели, че не са създадени да бъдат майки, които си стоят вкъщи. Също като при другите ми приятелки и те са знаели какво е правилното решение и са го усещали интуитивно в сърцата си.
Разбира се, знам, че има много майки, които биха искали да останат вкъщи при децата си, но не могат да си го позволят. Както и че има много майки, които искат да се върнат на работа, но не могат да си намерят добра позиция. Знам, че аз съм една от късметлийките, която можеше да избира, но също така винаги съм знаела какво ще бъде решението ми. Има нещо толкова освобождаващо в това да погледнеш на този избор като лично предпочитание – нещо, което е било закодирано в ДНК-то ми или се е зародило в психиката ми, много преди да погледна дъщеря си за първи път.
НАЗАД
