От 2 април 1967 г. всяка година отбелязваме Международния ден на детската книга. Празникът съвпада с рождената дата на великия създател на детски приказки Ханс Кристиан Андерсън. Целта на този ден е да вдъхнови малките читатели да се запознаят с магията на книгите.
Нека и ние почерпим малко вдъхновение от любимите ни детски книжки с няколко цитата от техните вълшебни страници:
„Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.“
„Питър Пан“
„Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство.”
„Малката русалка“
„Че съм умен - умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.“
„Карлсон, който живее на покрива”
„– Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано?
– Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения.“
„Пипи Дългото Чорапче“
„Алиса:
– Човек не може да вярва в невъзможни неща.
– Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно, каза Царицата.“
„Алиса в огледалния свят“
„Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.”
„Мечо Пух”
„Как говориш, след като нямаш мозък? - попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.”
„Магьосникът от Оз”
„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“
„Малкият принц”
„Ако носиш в себе си добри мисли, те ще изгреят на лицето ти като слънчеви лъчи и ти винаги ще изглеждаш прекрасно.”
„Матилда”
„– Как се пише любов? – попита Прасчо.
– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.”
„Мечо Пух”
„– Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
– Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.
– Все едно накъде… – каза Алиса.
– Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака.
– …само да стигна някъде. – добави Алиса, за да поясни.
– О, сигурно ще стигнеш – рече Котака, – но трябва да вървиш доста дълго…”
„Алиса в страната на чудесата”
„Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата ѝ са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!”
„Ние, врабчетата”
„Какво е истинско? – попитал Заекът. – То означава ли да го има това бръмчене вътре в теб и стърчаща дръжка?
– Истинското не означава как си направен- казал Коженият кон. – То е нещо което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш истински.
– А това боли ли?- попитал заекът.
– Понякога – отговорил Коженият кон, понеже той винаги казвал истината. – Когато си истински, нямаш нищо против да те нараняват.
– Това дали става отведнъж, както когато ти навият пружината, или малко по малко?
– Не става отведнъж – рекъл Коженият кон. – Ти ставаш. Отнема дълго време. Ето защо не се случва на хора, които се чупят лесно, или имат остри ръбове, или които трябва внимателно да се съхраняват. Общо взето, докато станеш истински, повечето от косата ти е опадала от обичане и очите ти са паднали, и ставите ти са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща вече нямат значение, защото щом веднъж станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират… Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги…завинаги…“
„Бархетният заек”
НАЗАД
