Цитати за любовта от Исабел Алиенде

Исабел Алиенде е една от най-известните съвременни романистки. Тя е истински майстор на словото, който успява да докосне струните на душата на всяка дама. Подбрали сме за вас няколко незабравими цитата за любовта от творчеството на любимата писателка. 

„Много пъти сме си повтаряли, че ни е било писано да се обичаме, обичали сме се в предишни животи и ще продължим да се срещаме в бъдещите. А може би не съществува нито минало, нито бъдеще и всичко се случва едновременно в безкрайните пространства на Вселената. В такъв случай ние сме заедно непрекъснато, завинаги.”

„Заключението на репортажа ми, след като направих едно просто математическо изчисление, беше, че жените са толкова неверни, колкото и мъжете, защото ако не беше така, с кого го правят те, господата? Не е възможно да го правят само помежду си или всички с една и съща шепа доброволки…”

„Изкушението да разкажа една любовна среща с насмешлив тон е почти неустоимо, защото хуморът е гаранция срещу сантименталността и кича, които винаги дебнат в тези сцени. Пък и мисля, че няма по-добър афродизиак от смеха.”

„Когато съпругът и любовникът са едно и също лице, може би не е така забавно, но пък остава повече време за гледане на филми. Обичам да гледам филми”

„Сексът без емоционална връзка, колкото и акробатичен да е, ми е скучен, трябват ми настроение, хумор, разговор, симпатия, нещо споделено извън чаршафите.”

„Веднъж прочетох някъде, че разликата между еротиката и порнографията е, че при първата се използва кокоше перо, а при втората – кокошката, но за мен разликата е, че порнографията е механично съвкупяване, докато при еротиката има чувства, има и история.”

„Като оправях спалнята на сина ми Николас, вече юноша, намерих книга с кафява подвързия и без да съм специалист, отгатнах съдържанието й още преди да съм я разтворила. Беше един от наръчниците по полови въпроси, които в училище се разменят за постери на футболисти. Като видях илюстрациите с дибидюс голи любовници, разтриващи се взаимно с мус от сьомга, разбрах колко съм изостанала. Да готвя толкова години, без да познавам многобройните приложения на сьомгата! Къде в облаците съм витала през това време?”

„Да пишеш, е като да правиш любов. Не се безпокойте за оргазма, просто се концентрирайте върху процеса”.

„Какво да правим с това щастие, което ни връхлита без специален повод, щастието, което не иска нищо, за да съществува?“, попита Алма. Двамата вървяха с дребни и колебливи крачки, опирайки се един на друг, треперейки, понеже есента беше към края си, замаяни от потока упорити спомени, спомени за любов, и преизпълнени с това споделено щастие.”

"Японският любовник"

В 21-вия си поред роман Алиенде отново подхваща историите, които й спечелиха световна известност и които най-силно вълнуват многобройната й читателска аудитория. Повествованието криволичи от настоящето към миналото и обратно, за да ни разкаже вълнуващата история за невъзможната любов между младата и богата еврейка Алма Веласко и японския градинар Ичимей. „Който казва, че всеки огън рано или късно угасва, греши: има страсти, които са като пожар, докато съдбата не го задуши с един замах, но дори тогава остават неугаснали въглени, готови да пламнат с малко кислород“. Авторката майсторски превежда читателя през различни пейзажи и епохи – Полша и Франция по време на Втората световна война, разказва за Америка и тежката съдба на стотици японски имигранти по същото време, после кривва за малко дори към комунистическа Молдова, преди да се завърне отново в днешна Калифорния. По думите на самата писателка романът третира основни за много от нашите съвременници теми – на първо място любовта, но също така темата за старостта, за самотата, за страховете и болестите, за евтаназията и желанието да напуснеш този свят с достойнство, за тежестта на спомените, за тежестта на паметта, за зимата на човешкия живот.

НАЗАД