Има оптически илюзии или задачки като „Мерилин или Айнщайн виждате?” или пък "Откривате ли пандата" които ни карат съсредоточено да се взираме в екрана, доказвайки че никоя илюзия не може да ни заблуди. Но някои хора изпитват по-голяма трудност да видят Мерилин или в случая – пандата.
В тази статия можете да се самоизпитате и да прочетете защо сте сред хората, за които пандата си остава снежен човек.
В първата задача търсим буквата С сред морето от О-та, можете ли да я намерите до една минута?
Във втората задача търсим прословутата панда, скрита сред армия от снежни човеци.
Открихте ли ги? Ако не сте, не се притеснявайте, не сте единствени.
Според професора по психология Пол Дукс причина е, че някои хора има по-силно развито „специално внимание”.
„Да откриете пандата сред снежните човеци е задача, фокусирана върху визуалното търсене, а това е основната тема на моето проучване”, споделя проф. Дукс. „Причината някои хора да решават задачата е, че имат по-добре развито внимание за пространството.”
Разбира се, друга причина е, че някои изваждат късмет погледът им да се спре директно върху търсения обект.
„Тези задачи показват как разпределяме вниманието си върху пространството. Когато има разсейващи обекти, целта по-трудно се открива." Може да е учудващо за някои, но много хора не успяват да открият пандата. „Търсенето на пандата показва колко е трудно да намерим слабо различаващ се обект сред други подобни обекти. Издирването на пандата сред снежни човеци прилича на търсенето на кориандър сред леха от други зеленолистни. Това се нарича неефективно визуално търсене, затова някои хора не могат да я открият.”
В следващата илюзия отново търсим панда. Виждате ли я?
Тази илюзия е дело на художника Илия Клеменцов и е част от проекта му „Те могат да изчезнат”. Сред зигзазите трябва да виждате една голяма панда.
Ако не можете да я видите, пробвайте да се отдалечите от монитора и да присвиете очи. Сега виждате ли я?
Професор Бартън Андерсън, от Университета на Сидни, обяснява, че всеки от нас може да види пандата, ако не успява от първия път, то със сигурност трябва да успее с горния съвет. „Очите са изградени от фоторецептори и неврони. Те могат да бъдат описани като части от един „изместен” мозък, защото част от процесът на виждане се осъществява в очите, но много по-голямата част се върши от мозъка”, обяснява проф. Андерсън.
А тук какво виждате?
Нищо? Или може би Исус?
Почти всеки ден в социалните мрежи се появяват нови и нови илюзии, които ни носят удовлетворение, че сме решили задачата, или ни вкарват в недоумение. Трикът за решаването им е връзката между очите и мозъка. Всичко се свежда до това дали картинката ще „излъже” мозъка ни и дали той ще намери „пряк път”.
„Когато гледате нещо, това, което виждате, е всъщност светлината, която се отразява от предмета и влиза през очите ви, те преобразуват тази светлина в електрически импулси, които мозъкът ви може да превърне в крайното изображение, което виждате”, разяснява режисьорът на научни филми Кърк Замиероски.
„Този процес отнема една десета от секундата, но очите ви получават непрекъснат поток от светлина, което е невероятно количество информация, затова е трудно на мозъка ви да се фокусира върху всичката информация наведнъж. Оптическите илюзии заблуждават мозъка ни, възползвайки се от неговите „преки пътища”.
Една добре позната илюзия. Какво виждате? Млада или възрастна жена?
Истинският бум на оптическите илюзии започва през XIX век, когато група учени, изучаващи възприятията, създават няколко прости илюзии, които разкриват как мозъкът възприема и забелязва модели и форми. Според Мелиса Хогенбум от BBC това е началото на ранните теории за това как очите ни правят номера. През ХХ век няма особен прогрес в полето на оптическите илюзии, едва в началото на новия век те отново се завръщат.
„Една група учени смята, че илюзиите показват начина, по който мозъка ни винаги се старае да предположи какво ще се случи след това”, пише Хогенбум. „Теорията е, че илюзиите ни показват как се опитваме да предскажем бъдещето, за да компенсираме за краткото забавяне между реалното събитие и възприемането му от нашия мозък.”
„Светлината от думите, които четете в момента, трябва да достигне очите ви, преди те да изпратят сигнал до мозъка ви, който ще го обработи. Това отнема време, което означава, че светът, който възприемате в момента, вече е в близкото минало.”
Според друго проучване мозъкът ни всъщност може да избира какво да виждаме от две алтернативи.Такъв пример е младата/старата жена.Не всички оптически илюзии заблуждават мозъка ни да вижда движение. Някои го карат да вижда цветове или форми, които всъщност не съществуват реално.
Решетката на Херман, която е над 100 години, е друга илюзия, която ни кара да виждаме сиви точки между черните квадрати, въпреки че те не съществуват. Ако се съсредоточите върху определена точка, тя изчезва. Едно обяснение за случващото е, че невроните се състезават помежду си, за да видят светлите и тъмните части на изображението.
Е, надяваме се, че илюзии не са ви затруднили много и не са ви докарали главоболие.
НАЗАД
