Уморих се да те обичам.
А ти да не ме обичаш. Не и истински. Само наужким.
Уморих се да те чакам.
А ти да не идваш. Да тръгваш към мен, а после да бягаш.
Уморих се да ти вярвам.
А ти да не спазваш обещанията си. Да ги даваш. Но да не ги изпълняваш.
Уморих се да крия сълзите си.
А ти да се правиш, че не ги забелязваш. Защото не искаш да се натоварваш. С мен. Заради всичко, което правиш с мен.
Уморих се да се правя на силна.
А ти да не ми позволяваш да ти покажа слабостта си. Защото имаш нужда да черпиш от силата ми.
Уморих се да премълчавам.
А ти да не осъзнаваш с какво ме караш да се примирявам. Или да осъзнаваш, но да не го признаваш.
Уморих се да казвам това, което искаш да чуеш.
А ти никога да не чуваш гласа на сърцето ми. Желанието ми да сме истински заедно, скрито зад съгласието ми връзката ни да е такава, каквато я искаш.
Уморих се да бъда твоето момиче.
А ти да не си мой. Да казваш, че си. Но да не си. Защото си само на себе си.
Уморих се да бъда всичко, което искаш ти.
А ти никога да не си това, което искам аз. От което се нуждая аз. И което заслужавам аз.
Уморих се да те обичам.
НАЗАД
