Не се научих да лъжа.
Деля сърцето от разума си.
Любовта е изпитание.
Човекът е красив, когато обича и е обичан.
Еволюцията го е наложила.
Искаше ми се да ми кажеш просто, че всичко ще е наред.
Винаги да се чувствам спокойна в твое присъствие.
Ето, че отсъствието ти ме направи по-силна.
Липсата ти ме накара да прогледна.
Искала съм те, но не съм те заслужавала.
Нима и ти не си ме искал?
Заслужи ли ме?!
Край или начало, или все още нещо по средата?
Разстоянието е красив път.
Благодаря ти.
Защо все още се усмихваш, когато говориш с мен?
Автор: Венеция Стоянова
НАЗАД
