Утре, 17 януари е Антоновден, посветен на Св. преподобни Антоний Велики – първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм, чиито живот преминава в молитва и пост.
Според народните вярвания, Антоновден, който честваме, за да се предпазим от болестите и шарките.
В народния календар на Антоновден се извършват различни обреди за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден. Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.
Св. Антоний Велики е роден около 251 г. в Египет, умира на 105-годишна възраст, на 17 януари – датата, която е отредена в църковния календар за почит към паметта и делото му. Св. Антоний се счита за първия сред монасите, които се отдават на отшелнически живот далече от света, в пълна самота и отреченост от земните изкушения и пороци. Помагал на хората с духовни напътствия и с дарбата си на лечител, получена след десетилетия на изпитание. Оставя след себе си многобройни ученици и последователи.
Както знаем, народният обичай на същата дата, се нарича Антоновден. Освен личен и семеен празник на всички, които носят името Антон, Андон, Дончо, Антония и техни производни, в българската традиция денят и ритуалите около него са свързани с вярването, че светецът е покровител на болестите, заедно със своя брат близнак Атанас (Св. Атанасий, чийто църковен празник е на 18 януари).
В народните представи болестите са възрастни жени, които обикалят света и пакостят на хората. Според вярванията, не бива да се споменават истинските им имена, за да не ги вика човек. Затова народът ни ги нарича „лелички”, „сладки и медени”, „благички”. Смята се, че Антон и Атанас били ковачи, дори изобретили ковашките клещи. Затова те се считат и за покровители на ковачи, ножари и железари.
В някои краища на страната дедите ни считали празника за „лош“. В народните представи свети Антон и свети Атанас са братя близнаци, които според легендата са ковачи. Народът вярвал, че болестите се раждат на Антоновден и тръгват по хората на следващия ден – Атанасовден, така че правели всичко възможно да ги омилостивят, изпълнявайки обреди на Антоновден, за които вярвали, че помагат да омилостивят лошите болести и да държат лелята далеч от дома си. В някои краища на България и Антоновден, и Атанасовден – на 18 януари – и днес се считат за едни от най-големите празници, поради което ги почитат подобаващо – с общоселски курбани – за здраве и благоденствие, за предпазване от болести и за съхраняване на обредите, традициите и обичаите за идните поколения.
НАЗАД
