X

В началото бе словото

от в 00:00 на 24.05.2015 в Свободно време | Култура


В началото бе словото

В началото бе словото

24-ти май - денят, в който не без гордост честваме българската просвета и култура и славянска писменост.

България печели признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света, спасявайки делото на братята св. Св Кирил и Методий.
Нека се върнем дванадесет века назад във времето, за да направим една кратка ретроспекция на събитията, одухотворили българския народ, дали ни самосъзнание и възможност да напишем и прочетем тези редове.

Създаването на глаголицата и кирилицата значително повлиява на културното развитие на славянския свят, за което братята Св. Св. Кирил и Методий са наречени апостоли на славяните.

Родени в Солун, (Кирил – 827г., Методий – 815г.) те са деца на висшия византийски военоначалник Лъв и жена му Мария. Баща им умира рано и те преминават под попечителството на своя чичо Теоктист, влиятелна личност в Империята. Той разработва програма за образуването на престижната Магнаурска школа, в която Кирил получава своето образование.

През 863-867г. братята участват в Моравската мисия, предизвикана от княз Ростислав, който решил да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда. Ростислав искал да славянизира църквата, като съдаде славянско духовенство и славянско богослужение върху основата на една славянска писменост. За целта, около 855г. Кирил създава глаголицата, една нова азбука, която предшества кирилицата. Тя произхожда от гръцката и с нея били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството. Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. Всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: аз, буки, веди, глагол, добро, есть и т. н. Буквите имат и числена стойност.


През септември 885 г. папа Стефан VI издава була, с която забранява богослужението на славянски език и учениците на двамата братя - Горазд, Климент, Лаврентий, Наум и Ангеларий за изгонени от Великоморавия и радушно приети в България, където продължават делото си. Дело, което води до възникването на кирилицата, адаптирана от глаголицата. Нейн създател е ученикът на Кирил – Климент Охридски, получил подкрепата на Княз Борис в книжовната си дейност. В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през Средновековието. Новата азбука е била много по-лесна за писане и включвала всички особености на българския език при писмено изразяване. Българският народ вече заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и неизменна част от християнството. 

Пишем и четем благодарение на това безценно наследство, което за съжаление често пренебрегваме. Наследство, което пази в себе си умелото пресъздаване на света в красиви буквени знаци, с които е изписан пътят на народа ни, нашето самосъзнание и културна цялост.
 
Честит празник!


Теми   култура | празник | просвета

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.