Имаше един древен войн. От неговите мечове бяха загинали мнозина. Тогавашните свещеници и благодетели не харесваха войната и се страхуваха от силата му. Те недоумяваха защо след толкова убийства Бог не го е сразил. Даже го наричаха дявол и други такива неща.
Един ден свещениците го наобиколиха и макар да ги беше страх, желанието да разберат неговата тайна надделя. Казаха му: ‘‘Силний, нямаш ли страх от Бога? Не знаеш ли, че трябва да правим добро и благотворителност, а убийството е забранено със закон? Защо Бог не те сразява при всичките ти прегрешения, да не би да имаш договор с Боготвореца? Ела, покай се и нека те изповядаме!”
Усмихна се древният войн и макар скоро да не беше говорил с никой, продума: ‘‘Човеци, аз нямам страх от Бога, а Любов към Бога. Вашето добро е мъртво, а благотворителността ви жалка. Във вашето добро присъствате вие, а в моите мечове е само Той, Единият. Вашите закони са дадени за да съживят мъртвите, на живите закони не им трябват. Моите мечове удрят само там, където Той повели, а вашето добро е безразборно и разваля и вас, и тези на които го давате. Вие се чудите защо Бог не ме е сразил, но аз виждам, че засега е сразил вас… Помислете вашият договор с кой е и го скъсайте навреме.” Преди последната си битка войнът промълви: “В света сме, за да потанцуваме за Бога.‘‘
НАЗАД
