Преодолях те и пак съм аз.
Събуждах се и плачех, заспивах със сълзи.
А къде беше ти?
Беше ли до мен в моментите, когато ми беше нужен? Искаше ли да ме чуеш, когато можех само да шептя? Вярваше ли в мен, когато крачех неуверено напред?
Днес не си до мен, но аз стоя здраво на краката си.
Аз начертах пътя си. Макар и самотен, той е изграден от мен, от моите сълзи и от моята воля.
Защо ми трябваше да плача, след като беше необходимо само да се вгледам в себе си. Силната съм аз, не ти.
Вече знам, че мога силно да обичам. Знам, че мога силно и да страдам. Знам, че мога всичко и сама.
Събуждам се с усмивка, заспивам с планове за утрешния ден.
Преодолях те!
Аз съм силна, уверена и знам, че ще оцелея. Знам, че мога!
НАЗАД
