Вярно ли е, че децата под 7 години могат да си спомнят миналите си животи

Невинни изповеди или спомени на душата?

„Мамо, помниш ли, когато бях голям и живеех в друга къща?“ - такива думи могат да накарат и най-спокойната майка да замръзне от изненада.

Много деца на възраст между 2 и 7 години внезапно заговарят за „друг живот“: описват непознати места, имена на хора, които никога не са срещали, или дори си спомнят обстоятелствата на своята „смърт“.

Психолози, езотерици и изследователи на паранормални явления отдавна спорят - това наистина ли са спомени от минали прераждания или просто детска фантазия? И най-важното, до каква възраст децата пазят тези „картинки от миналото“?

Научни изследвания: Какво казват учените?

Д-р Иън Стивънсън, психиатър от Университета във Вирджиния, е прекарал повече от 40 години в изучаване на случаи на спонтанни спомени от минали животи при деца. Неговите архиви съдържат хиляди документирани разкази, в които деца описват събития, места и дори своите „предишни“ имена с удивителна точност, която по-късно се потвърждава. През 1987 г. Стивънсън публикува книга, озаглавена „Деца, които помнят предишни животи: търсенето на прераждане“.

Основните констатации от неговите изследвания са:

• Повечето деца започват да говорят за минал живот на възраст между 2 и 4 години.

• До 5-7-годишна възраст тези спомени се изтриват, сякаш вратата към минало прераждане е „затворена“.

• Най-често децата помнят травматични смъртни случаи (например катастрофи, войни), което може да се обясни със силен енергиен отпечатък.

Езотеричен възглед: Защо децата губят тези спомени?

От гледна точка на духовните учения (прераждане, карма, вечност на душата), децата се раждат с „отворено” съзнание, но постепенно се адаптират към нови тяло и живот. Астролозите свързват това с влиянието на Луната (символ на подсъзнанието) - до 7-годишна възраст тя „управлява“ психиката на детето, правейки го по-възприемчиво към фините светове.

Екстрасенсите твърдят, че до 3-годишна възраст детето все още „помни“ света на душите, но социалната адаптация „изтрива“ това знание. Някои майки умишлено записват странни истории от детството, за да помогнат по-късно на детето да подреди духовната си памет.

„Много родители се учудват, когато едно тригодишно дете внезапно започне да говори странни неща като: „Бях голям чичо и имах собствена къща на морето“ или „Умрях във влака“. Вероятно майките се чудят откъде идват такива странни идеи в малката глава?

Ясновидците често попадат на подобни истории. И в тях няма нищо свръхестествено - децата под 7 години наистина могат да запазят фрагменти от спомени от минали прераждания. Съзнанието на тази възраст е като отворен прозорец към света. Без завеси и филтри, които възрастните определено ще имат по-късно. Децата лесно „прелистват“ страниците от минали животи, сякаш четат книга.

Тези спомени най-често са като ярки проблясъци – появяват се и изчезват. С напредването на възрастта логиката постепенно надделява и удивителните истории от детството постепенно изчезват. Но ако слушате внимателно, можете да чуете невероятни неща - особено когато едно дете описва неща, които не би могло да научи в настоящия си кратък живот.

Родителите често не знаят как да реагират – те са едновременно разтревожени и любопитни. Няма защо да пренебрегвате такива моменти. Не е необходимо да ги правите сензационни, но не бива и да ги пренебрегвате. Просто слушайте - с интерес и спокойствие. Може би тези детски фрази изобщо не са фантазии, а глас на една душа, която не пътува през вълните на времето за първи път.

Как да разберем, че детето си спомня минал живот?

Ето основните знаци, за които трябва да внимавате:

• Подробни описания на места, имена, събития, които малкото дете не може да знае.

• Емоционални реакции към определени места, имена или дати.

• Необясними страхове (например страх от вода след „спомени“ за удавяне).

• Умения, на които не е научено (например владеене на чужд език или недетски умения).

Какво да направите, ако детето говори за минал живот?

Не се страхувайте и не отричайте – това може да бъде важно преживяване за него.

Запишете думите му – възможно е да му помогнат да намери потвърждение по-късно.

Обърнете се към специалист – регресионист или детски психолог, който работи с такива случаи.

Повечето деца забравят миналите си животи до 6 или 7-годишна възраст, но някои спомени могат да се появят в сънища, необясними желания или страхове. Може би това са кармичните уроци, които душата носи със себе си в новото си въплъщение.

Важното е да приемете тези истории с любов и откритост, защото кой знае - може би вашето дете наистина някога е било пират, принцеса или учен от далечното минало?

НАЗАД