Мило момиче,
Била съм на твоето място...
Място, на което времето бе спряло.
Прекарахме дълги дълги часове само във взиране един в друг.
Минути, в които сърцата ни туптяха в един ритъм.
Секунди, в които неговата душа докосна моята.
Беше различно и странно за мен.
Толкова хубаво, че се изплаших.
Говорехме си...
Така сякаш винаги е бил само Той и никой друг.
Беше вълшебно.
Искаше ми се да няма край, но всъщност не знам дали беше и начало.
Това може да се изпита само веднъж.
Имало е и други преди Него, вероятно ще има и други след него - но никой никога няма да изтрие тази следа в сърцето ми.
Това не беше обвързване, а Свързване.
Автор: Валентин Петров
НАЗАД
