На днешния ден православната църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус.
Йоан Кръстител е наричан и “Предтеча” тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото раждане. Св. Йоан Кръстител бил връстник на Христос, син на Захари и Елисавета, а самия Архангел Гавраил избрал името му. Според Евангелието Йоан води аскетичен живот на бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и акриди. След като навършва 30 години, започва да проповядва и да кръщава хората. Дава Свето Кръщение и на Исус Христос (Богоявление).
Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството, като женените гостуват у кумовете си. През този ден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата за чудодейната сила на водата, като се къпят булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден, момите и ергените и всички именици.
Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.
Традиции и обичаи на Ивановден
Ивановден е празник на кумството и побратимството. Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да "къпят", пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо.
Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни" е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
НАЗАД
