Днес православната църква почита Св. прпмчца Евдокия, която живяла в град Илиопол, Сирия.
Легендата разказва за нея, че била събрала богатство почти колкото царската хазна с греховни дела. Тя обичала да се забавлява в компанията на младежи не само на пир, но и в леглото. Така умъртвила душата си и вкаменила сърцето си. Монах на име Герман отседнал в съседство на Евдокия. Тя чула молитвите му и много се трогнала. Увлечена от Светото писание, Евдокия решила да промени своята съдба, за да може да влезе в Царството Господне. Станала християнка, заминала да живее в манастир и започнала да разпространява вярата. Евдокия била пример за благочестие и след като старата игумения починала, сестрите монахини избрали именно нея за нейна заместница.
Един ден Евдокия била изправена пред управителя на града, който преследвал християните. Там била подложена на жестоки изтезания от страна на войниците. През нощта раните й зараствали мистериозно и така няколко пъти.
Евдокия живяла още дълги години, през които смело проповядвала Божието слово и покръстила много неверници. При император Адриан, преподобната Евдокия била осъдена на смърт и посечена с меч на 1 март 126 г.
Поверия и традиции
В народните предания Баба Марта била сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги била люта, защото двамата й братя всяка година изпивали виното и не я оставяли дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.
Според някои вярания на този ден се празнува и за предпазване от змии и гущери, схващани като потенциални вредители. Като предпазни мерки срещу тях палят огън, прескачат го, люлеят звънци, обикалят къщата. Днес всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година.
Обичайно мартеницата е свързана със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво или я слагат под камък.
Преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено – дреха, престилка, пояс или прежда – и го оставят там девет дни. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще бъде хубаво.
Бабите не излизат рано, за да не срещнат баба Марта и да не я разсърдят. Ако я срещнат момичета, времето ще е топло и хубаво.
Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените избягват да шият, плетат, предат, тъкат, да работят в градината.
НАЗАД
