На днешния ден църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, а също и оттдава и почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. София ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите и не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан, който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред него, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 г.) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майка им София била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. За изненада, тя проявила необикновена сила през цялото време, за разлика от момичетата й, които починали. Императорът разрешил на София да вземе телата им и да ги погребе. Три дни след кончината им починала и тя.
Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.