Факт е, че най-интимните връзки не винаги се превръщат в дългосрочни взаимоотношения.
Това се случва по различни причини: някои любящи партньори не могат да преодолеят предизвикателствата, които в крайна сметка приключват връзката им; други се отказват рано, нежелаейки да губят времето си с нещо проблематично и нямат желание да влагат енергията си във връзка, която изглежда не отива наникъде; а трети... решени да накарат връзката си да работи, стискат зъби и се надяват, че усилията им най-накрая ще се увенчаят с успех.
Много от хората, които отчаяно търсят успешна връзка, посещават терапия в опити да разберат какво правят погрешно. Те са дали всичко от себе си, но все още не могат да накарат връзките си да продължат. И са наясно, че други двойки се сблъскват със същите предизвикателства, но все пак остават заедно.
Те искат да знаят какво онези правят различно, за да поддържат любовта си жива. Дали просто са имали късмета да открият правилния човек или карат взаимоотношенията си да работят въпреки всичко? И ако е така, каква е формулата им да останат влюбени един в друг?
След 40 години работа с двойки, трябва да кажа: да, двойките са различни в някои отношения. Макар и да се сблъскват с еднакви проблеми, двойките, които остават заедно имат свой уникален подход в разрешаването им, с който не разрушават връзката си. Впечатляващо е да наблюдаваш как тези двойки се справят със ситуации, които биха могли да прекратят други връзки, но все пак излизат от тях, обичайки се повече от всякога.
Двойките, които остават заедно, имат свой индивидуален стил, но имат и много общо помежду си. Тези 6 качества са най-забележителни. Надявам се, че те ще помогнат и на други хора да потърсят свои собствени успешни подходи да останат влюбени в половинките си.
1. Те знаят как да разрешават конфликтите си
Всички двойки се карат. Ако са честни и откровени, те приемат факта, че не винаги ще са на едно мнение. Знаят, че тези разлики прибавят известна доза разнообразие във връзката им, ако към тях се подходи правилно. Знаят също и че неразрешените конфликти могат да се повторят и в крайна сметка да увредят връзката, правейки много по-трудно да се възвърне това, което са изгубили.
Двойките, които остават заедно, страдат, когато разногласията им ги разделят. След всеки конфликт, те се стремят да изгладят ситуацията и да се сдобрят възможно най-скоро. Вместо да се опитват да спечелят, те опитват да разберат какво е довело до разногласията им и какво е можело да направят по-добре. За тях не е важно кой е сбъркал и кой е прав, а какъв урок могат да научат от случилото се. Дори и когато са наранени и ядосани, те все пак искат партньора им да се чувства разбран и подкрепян.
2. Отказват да приписват вина
По време на конфликти, много хора обвиняват партньора си за това, което не е наред. Трудно е всеки да види своята роля в конфликта си, когато емоциите са разгорещени. Вероятно повечето хора се опитват да се спасят от собственото си чувство за вина, набеждавайки другия и смятат, че по този начин ще "победят". Други пък се вглъбяват в грешките си и взимат присърце обвиненията на половинката си.
Тъжното е, че приписването на вина не работи в дългосрочен план. Винаги има две страни на всяка история, както и повече от един начин да се види истината. Всеки партньор копнее да бъде чут и разбран, дори и да има противоречия. Когато интимните партньори използват вината, за да постигнат целта си, те са склонни да принудят половинката си да заеме отбранителна позиция и да се изпълни с гняв или пък да се отдръпне, рискувайки цялата връзка.
Двойките, които остават заедно знаят, че гледната точка на половинката им трябва да бъде уважавана и почитана, особено ако е различна от собствената им. Те се стремят да намерят истина, която да е в полза и надвамата. Това не означава, че винаги са съгласни за всичко, но знаят, че всяка отговорност пада на плещите и на двамата.
3. Отговарят на молбите за контакт
Важна част от всяка качествена връзка е възможността партньорите да почитат чувствата и мислите на другия, особено когато се опитват да се справят с трудни емоционални проблеми.
Много партньори се отнасят така един с друг, когато връзката им е нова, но с течение на времето може да се почувстват обременени или дори отегчени от непрекъснатите опити за контакт и няма да желаят да са постоянно на разположение. В опити да задоволят бързо желанието на половинката си, могат да се опитат да "разрешат" ситуацията, без да влагат време в по-задълбочено разследване. Или пък прекалено заетият партньор ще подцени емоциите на другия, в опит да ги неутрализира. Раздразненият партньор може да отговори със сарказъм или дори да се отдръпне.
Партньорите, които остават заедно, не пренебрегват партньора, който иска да се свърже с тях по някаква причина. Дори и да са разсеяни или заети, те отделят време, за да разберат от какво се нуждае половинката им и решават заедно как да се справят с проблема. Ако това не може да се случи веднага, те заедно решават кога да го направят. И не се подиграват, не подценяват и не пренебрегват желанието за контакт на другия.
4. Те се грижат един за друг
Във всяка интимна връзка винаги единият партньор се чувства като символичният "родител", а другият - като "детето". Невъзможно е да бъдеш отворен и уязвим към друго човешко същество, без тези взаимодействия да се случват от време на време.
Хората не са само възрастта, на която са в настоящия момент. Те са съчетание от всички възрасти, на които някога са били. Ако единият партньор е страдал от разбито сърце в детството си и изпадне в ситуация, която му напомня за това, партньорът може да излекува болката, действайки като символичен грижовен родител.
Тези автоматични отговори са забележими в ранните етапи на любовните връзки. Интимните партньори се отнасят един към друг сякаш говорят с малки деца. Наричат се "бебе" или "захарче" и всяка двойка знае какво означават техните галени имена. Това е напълно нормално взаимодействие.
Когато взаимотношенията узряват, много партньори започват да се чувстват по-малко склонни да отдадат подобна безусловна грижовност и може не винаги да бъдат на разположение, когато другият се "вдетени". Когато не се чувства обичан, партньорът в нужда може да реши, че е изоставен или отхвърлен, което ще доведе до загуба на увереност. Символичната връзка родител-дете, която е била налична в началото на връзката, вече не е на разположение.
Двойките, които остават заедно, знаят как да останат влюбени един в друг и не позволяват на тези моменти да умрат. Наясно са, че техните партньори понякога ще имат нужда от комфорт и безопасност и са склонни винаги да се държат като добър родител, ако има нужда от това. Те знаят, че е напълно естествено хората да се чувстват несигурни и да се вдетиняват от време на време и искат да бъдат заедно, когато това се случва.
5. Справят се с контрола
Много връзки се провалят, защото единият партньор се опитва да доминира над другия или се страхува, че другата страна може да го контролира. Много хора са преживели в детството си моменти, в които са се чувствали незначими и са правели това, което се е искало от тях. Те често пренасят тези травматични спомени във взаимоотношенията си като възрастни, страхувайки се, че отново могат да бъдат контролирани.
Тези страхове могат да накарат партньора им автоматично да се подчинява, за да разсеят безпокойството си. Много партньори се сближават с половинката си и след това я отблъскват, опасявайки се, че интимността и ангажимента ще доведат до контролиране.
Партньорите, които остават заедно, знаят, че понякога е нормално да изпитваш желание да контролираш. Това позволява на човека да се чувства уважаван като по-силния в отношенията в този момент. Другият партньор обаче не е застрашен, а се чувства оверен и няма да се защитава или да го приема лично. Той не изпитва нужда да противодейства или да се подчинява като жертва.
Спокойствието със ситуацията ще им позволи да потърсят разбиране за това какво предизвиква такова поведение. Също така са наясно, че ще дойде момент, в който те ще бъдат контролиращият и ще получат същото разбиране и уважение.
Тези двойки също знаят колко лошо може да стане, ако двамата се опитат да поемат контрола по едно и също време. Когато тези взаимоотношения възникнат, те работят, за да останат центрирани и спокойни, като се съгласяват да се редуват и да се вслушват в нуждите и желанията на другия. Когато се разбират напълно, те решават как биха могли да постигнат целите си по най-добрия начин.
6. Те отговарят в спешните случаи
Току-що влюбилите се партньори обичайно поставят другия на първо място в списъка си с приоритети и са способни винаги да реагират, ако половинката им се нуждае от тях. Но когато задълженията се намесят и двойката възобнови нормалното си ежедневие, тези желания трябва да се вместят сред останалите задачи.
Въпреки че осъзнават, че желанието да поставяш някой в центъра на живота си естествено намалява с течение на времето, много партньори се чувстват пренебрегнати, когато това се случи. Те стават по-взискателни и границите между истински спешни случаи и по-малко спешни се размиват от страх, че може на нито един от тях да не бъде откликнато.
Двойките, които остават заедно, са автентични, отворени и самоуверени, но също така понякога се нуждаят от партньора си в дадени ситуации. Те си имат доверие, че другият няма да се възползва от ситуацията и когато настъпи спешен случай, партньорът им ще реагира, без да задава много въпроси. Те си вярват взаимно, че няма да злоупотребят.
Партньорите, които остават заедно, разбират колко е важна неприкосновеността и се гордеят със собствената си автономия. Те са се научили, че едно от най-важните умения е способността да обикнеш отново след загуба. Това ги кара да практикуват прошка и смирение, когато конфликтът приключи. Техните общи цели са да разрешават проблемите и да се свързват отново, оставяйки страданието зад себе си възможно най-скоро.
Те знаят, че е важно винаги да носят другия в сърцето си, независимо дали са заедно, или временно разделени. Те знаят, че бъдещето е неясно и е възможно да се разделят в даден момент. Приемането на тази истина постоянно им напомня, че връзката е толкова добра, колкото самите те я направят.
НАЗАД
