X

Време е да се откажеш от тези неща…

от в 11:00 на 14.10.2015 в Всичко за теб | Щастие


Време е да се откажеш от тези неща…

Време е да се откажеш от тези неща… Снимка: ashishsaxena.com

Време е да разчупиш веригите на вредните за душата ти навици.
Време е да изградиш за себе си живота, който заслужаваш.
Време е да започнеш начисто.

Време е да се откажеш от тези неща...

1. Откажи се от мисълта, че всички могат да те харесват

„Истински силният човек се нуждае от одобрението на другите толкова, колкото лъвът се нуждае от одобрение на овцата.“ – Върнън Хауърд

Няма как да отговориш на очакванията на всички. Нито да задоволиш изискванията им. Няма как да покриеш критериите им. Колкото повече се опитваш да го правиш, толкова повече ще се отдалечаваш от себе си. Човек обикновено харесва тези, с които си прилича, с които е от „една порода“. Не е възможно обаче да си приличаш с всички! Освен ако не се обезличиш. От всички се харесват само хамелеоните. Но те не се харесват на самите себе си. Затова, не губи яркостта си. Не туширай цветовете си само за да се впишеш в нечия чужда картина.

Не търси потвърждение за собствената си стойност в очите на околните. Важно е какво виждаш в очите, които те гледат от огледалото.

Не забравяй, че хората са склонни да налагат на другите собствените си правила. Правила, които обикновено самите те не спазват. Склонни са да съдят, макар да мразят да бъдат съдени. Склонни са да влизат в ролята на ментори, въпреки че не приемат съвети от никого. Не забравяй: по-далече ще стигнеш, ако си сам, отколкото ако хората до теб те дърпат в посока, различна от твоята. Не се страхувай от самотата. Тя е по-добра от изкуствената близост. Не се страхувай от това да си различен. Това е по-добре, отколкото да си безличен. Не се страхувай, че не те одобряват. Това е по-добре, отколкото да не одобряваш себе си...

2. Откажи се от непрестанното сравнение с другите

„Не губи себе си, сравнявайки се с другите. Открий богатствата, които носиш в себе си, и им позволи да блестят!“ – Джени Финч

Не се сравнявай с другите. Не мери себе си с чужд аршин. Не се опитвай да покоряваш чужди върхове. В противен случай няма да имаш сили да изкачиш твоите собствени. Не се опитвай да доказваш нищо на никого. Освен на себе си. А на себе си трябва да докажеш едно – че си достатъчно смел да изживееш мечтата си. Твоята. Уникалната. Личната. Не се опитвай да „копираш“ чужд живот. Това няма да те направи щастлив. „Несъвършеният“ оригинал е по-ценен и от най-съвършеното копие. Защото всяко копие е просто имитация. И защото именно в несъвършенствата се крие съвършенството. Неповторимостта. И смисълът.

Тук си, за да играеш главна роля в собствения си живот, а не поддържаща роля в нечий чужд сценарий.

Всеки възприема света по свой начин. Всеки има свое мерило за успеха. И за провала. Това, което е било правилно за друг човек, макар и в сходна ситуация, може да е напълно погрешно за теб. Победата за един може да е падението за друг. Помни: животът затова е твой – за да го живееш ти. Спрямо собствените си разбирания. За да допускаш собствените си грешки. За да научаваш собствените си уроци. Не се чувствай длъжен да даваш обяснения. Да се оправдаваш. Да се извиняваш. Чувствай се длъжен само за едно - да следваш собствената си съдба. Да чертаеш собствения си път!

3. Откажи се от стремежа да планираш всичко

„Трябва да се откажеш от живота, който планираш, за да получиш живота, който те очаква.“ – Джоузеф Камбъл

Спри с опитите да направляваш събитията в живота си. Има неща, които не зависят от теб. Без значение колко се стараеш. Без значение какви усилия полагаш. Колкото и да ти се иска, не можеш да контролираш всичко. И не е нужно! Отпусни се. Приеми, че утрешният ден носи изненади. Понякога приятни, понякога – не. И тези изненади винаги ни учат на нещо. За самите нас или за хората до нас. За света около нас. Не можеш да се предпазиш от болката. Тя е солената хапка, без която няма да оцениш сладостта на меда. Научи се да преглъщаш и соленото, и сладкото. Научи се да отваряш сетивата си за вкуса на живота.

Признай си - най-важните уроци си ги научил по време на най-големите си изпитания.

Това са моментите, в които се разкрива вътрешната ни сила. Сила, за която често не подозираме, преди животът да ни свали на колене, преди да ни предизвика да съберем цялата си воля, решимост и отчаяна надежда, за да се изправим отново. И тогава разбираме, че стихиите, които носим в себе си, всъщност са вятърът в крилете ни, огънят в кръвта ни, пламъкът в очите ни. Тогава разбираме, че можем да вървим напред, дори ако се налага да пълзим, защото нямаме сили да станем. Дори ако не виждаме светлината, защото сме обгърнати от мрак. Дори ако ни се струва, че сме изгубили посоката, защото компасът е изпаднал от ръцете ни. Разбираме, че дълбоко в нас я има вярата, че един ден отново ще сме на крака, че отново ще видим светлината, че ще открием посоката. И този ден винаги идва. За да остави в нас усещане за собствената ни сила. За да ни даде увереност, че можем да се справим и със следващото изпитание, да преодолеем и следващото препятствие... Ето в това е магията и величието да си жив. Да надмогваш страховете си. И да запазваш вярата си. В живота. В утрешния ден. И в себе си...

4. Откажи се от желанието на всяка цена да задържиш определени хора в живота си

„Да се държиш за нещо на всяка цена значи, че вярваш само в миналото. Да се осмелиш да се пуснеш значи, че вярваш в бъдещето.“ – Дафне Роуз Кингма

Има хора, които не могат да бъдат част от твоя живот. Просто защото не пасват на пъзела, колкото и да въртиш парчетата, колкото и да се опитваш да ги наместиш. Същото е като с мостовете. Има мостове, които издържат на бурите на времето. И такива, които рухват. За да издържи мостът, основите му трябва да са здрави и от двете страни. Така е и с взаимоотношенията. Колкото и да се бориш за връзката си с даден човек, ако той не прави същото, тя рано или късно ще се разпадне. И така трябва! За да се освободиш енергията си за изграждането на нова, истински устойчива връзка, на истински здрав мост. Защото всяка връзка изисква отдаване. На мислите ти, на емоциите ти, на времето ти. Иначе не е връзка. Иначе мостът рухва. Няма смисъл да се посвещаваш на каузи, които са обречени. Това няма да ти донесе нищо, освен страдание. И болезнено помъдряване.

Научи се да пазиш себе си. Научи се кога да се отказваш. Кога да си тръгваш. Научи се кога е време за нов градеж, за ново бъдеще.

Не чакай другият да вземе решение вместо теб. Ако той не влага себе си в това да изгради връзката ви, значи не хаби енергията си. Значи поема от твоята. Затова не очаквай да ти каже „Уморих се“. Не очаквай да ти каже „Стига“. Трябва да го кажеш ти. Ти си този, който трябва да се погрижи за себе си. Да съхрани целостта си. За да я сподели след време с човек, който иска и е готов да стори същото. Помни, да си тръгнеш не е признак на слабост. Понякога това е признак за най-голямата сила. Дължиш го на себе си. На сърцето си. На мечтите за щастие, които носиш в душата си.

5. Откажи се от страха, че не си достатъчно добър

„Страхът на човек, че не е достатъчно добър, че ще разочарова другите, че ще се провали, може да съсипе живота му. Трябва да се научим да се борим с този страх, защото той няма да ни донесе нищо добро...“ – Д-р Анил Кр Синха

Страхът, че не сме достатъчно добри за нещо или някого е най-деструктивната сила, която притежаваме. Да, страхът е сила. Сила, която ние контролираме. Макар и несъзнателно. Подхранваме я със спомените за миналите ни неуспехи, със самообвиненията и чувството ни за вина, с липсата ни на увереност в собствените ни възможности. Сила, която насочваме срещу нас самите. И с която се наказваме. С която проваляме възможността да сме щастливи, да живеем пълноценно, да бъдем себе си – тук и сега... Сила, която трябва да опознаем. И трансформираме. В нещо градивно. В амбиция. И вяра. В мотивация. Защото никой не е идеален. И никой няма гаранции за успех. Никой не е застрахован срещу разочарованието и болката. Важното е да бъдеш верен на себе си, да влагаш всичко от себе си. Заради себе си. Да следваш интуицията си. Да вярваш в решенията си. Не е нужно те винаги да са правилни. Няма как винаги да бъдат правилни. Макар че кой може да ти каже кое е правилно и кое – грешно. За неща, за които съжаляваш днес, утре може би ще благодариш.

Животът е поредица от стъпки, които правим. Някои ни придвижват напред, други ни връщат назад. Важното е да не спираме. Да спрем би било равнозначно на това да умрем.

Затова не си задавай въпроса дали си достатъчно добър. В този момент ти си най-добрата версия на самия теб! Ти си точно такъв, какъвто трябва да бъдеш. Научил си точно това, което ти е било нужно. Изминал си пътя, който е трябвало да изминеш. Стигнал си на мястото, на което трябва да бъдеш. За да посрещнеш бъдещето си. И да го изживееш. С повече смелост. С повече вяра в собствената си сила. С повече осъзнатост за собствената си стойност!

ВДИГНИ главата си! хвани в ръце живота си! повярвай в съдбата си!

ЖЕЛАЯ ти попътен вятър!



Теми   пълноценен живот | съвети за щастие | щастие

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.